Читать «Сенчести души» онлайн - страница 99

Дори в този мрачен свят, където заплахите и чистото зло бяха нещо обичайно, този млад мъж излъчваше такава опасност, че хората до един предпочитаха да остават по-далече от погледа му и още по-малко дръзваха да му се изпречват на пътя.

В това време Елена, Мередит и Бони трескаво търсеха първа помощ или поне нещо чисто, за да превържат раните на Елена. Но само след минута разбраха, че няма да дочакат никаква помощ, затова Елена се обърна с молба към тълпата.

— Някой да познава тук лекар? Или лечител? — провикна се тя. Но зяпачите само я гледаха мълчаливо. Очевидно не бяха склонни да се забъркват с някакво момиче, което явно не се бе покорило пред волята на този страхотен демон, целият в черно, който още стискаше здраво шията на собственика на робинята.

— Нима всички си мислите, че няма нищо лошо в това, едно копеле да пребие с камшик гладуваща бременна жена? — извика Елена, напълно изгубила самообладание, с глас, пълен с отвращение и гняв.

Неколцина сведоха погледи. Други се обадиха страхливо:

— Но нали той е нейният господар?

Един младолик мъж, облегнат на един от спрените там конски фургони, се изправи.

— Бременна ли е? Никак не ми прилича на бременна.

— Но е!

— Е — изрече младежът лениво, — щом е така, този глупак поврежда собствената си стока.

Стрелна нервно с поглед Деймън, надвесен над вече мъртвия собственик на робинята, с лице, застинало в мъртвешка гримаса на мъчителна агония.

Елена все още нямаше как да помогне на жената. Страхуваше се, че и тя ще умре.

— Никой ли не знае къде може да намеря лекар? — От тълпата отново се разнесе мърморене, но този път по-различно.

— По-отзивчиви ще са, ако им предложим пари — обади се Мередит. Елена веднага протегна ръка към медальона си, но Мередит я изпревари, като откопча от врата си красивото колие с аметисти и го вдигна над главата си.

— Това е за този, който пръв ни посочи къде има някой добър лекар.

Последва пауза, докато всички преценяваха и наградата, и риска.

— Нямате ли звездни сфери? — помоли се някакъв странник с хриплив глас. — Аз ще се задоволя с това!

Едно дете или по-скоро малък уличен гамен се провря през навалицата, сграбчи ръката на Елена и посочи напред.

— Доктор Мегар, нагоре по улицата, вдясно. Само след няколко преки. Можем да отидем пеша.

Хлапето беше с дрипава рокля, но може би само за да му държи топло, защото отдолу се подаваха панталони. Елена дори не проумя момче ли е, или момиче, докато хлапето не й се усмихна неочаквано сладко, преди да прошепне: