Читать «Сенчести души» онлайн - страница 101

Елена предпочете да придружи непознатата жена. Каза на носача да я настани в нейната носилка, за да продължат със спуснати завеси. От миризмата на кръвта усещаше метален вкус в устата си и едва сдържа сълзите си. Не й се искаше да погледне отблизо раните на пребитата, но кръвта не преставаше да капе в носилката. Смъкна блузата и камизолата си, после облече отново само горната, така че да използва долната, за да превърже дългия диагонален прорез през гърдите на жената.

Всеки път, щом жената вдигнеше тъмнокафявите си подплашени очи към Елена, тя се опитваше да й се усмихне окуражително. Така се залутаха някъде сред дълбините и тънкостите на общуването, при което всеки поглед, всяко докосване значеха много повече от всякакви думи.

Само не умирай, мислеше си тревожно Елена. Не умирай точно когато има за какво да живееш. Ще живееш заради свободата си. Заради бебето си.

Това като че ли наистина достигна до съзнанието на жената, защото тя се отпусна върху възглавниците, стискайки ръката на Елена.

17

— Името й е Улма — прозвуча нечий глас. Елена погледна надолу и видя как Лакшми отметна завесите на носилката й, като задържа ръка над главата й. — Всички познават Стария Дрозн и робите му. Бие ги до припадък, а после очаква те да му влачат рикшата с товара. Всяка година избива по пет-шест от робите си.

— Тази поне не успя да убие — промърмори Елена. — Накрая си получи заслуженото. — Стисна ръката на Улма.

Изпита огромно облекчение, когато носилката спря и се появи Деймън точно когато Елена започна да се договоря с единия от носачите да пренесе Улма на ръце до къщата на лекаря. Деймън прекъсна разговора и без да се замисля дали няма да изцапа дрехите си, вдигна Улма на ръце, макар че дори и сега успя да демонстрира незаинтересованост. Кимна на Елена да го последва. Лакшми го поведе по криволичещата пътека през някакъв двор с каменна настилка към дъгообразно извит коридор. В дъното на коридора спряха пред солидни, внушително изглеждащи врати. Накрая Лакшми почука на една от вратите. Някакъв мъж със сбръчкано лице, голяма глава и рядка брада предпазливо открехна вратата.

— Нямам кетерис! Нито имам хексен, нито земерал! И ненавиждам магиите!

После изгледа косо малобройната група.

— Лакшми? — попита.

— Доведохме ви една жена, която спешно се нуждае от помощ — набързо му обясни Елена. — Освен това е и бременна. Нали сте лекар? Лечител?

— Да, по-скоро съм лечител, макар и само с ограничени способности. Влезте, влезте.

Лекарят бързо се върна в стаята зад вратата. Всички го последваха, като Деймън внесе Улма на ръце. Още с влизането си Елена забеляза, че лекарят се оттегли в ъгъла, претъпкан с това, което обикновено можеше да се види в свърталища на лечители, владеещи вуду и други вещерски заклинания.

Елена, Мередит и Бони се спогледаха тревожно, но след малко Елена чу шум от плискане на вода и се досети, че лекарят, с навити до лактите ръкави, се е отдръпнал в ъгъла заради умивалника и сега грижливо измиваше ръцете си сред многото мехурчета от сапунена пяна. Може да се нарича само лечител, помисли си тя, но поне спазва основните изисквания за хигиена.