Читать «Сенчести души» онлайн - страница 59

Без да се опитва да й въздейства, той все пак бе разперил над нея големите си нежни черни криле, така че да не може да избяга, да не може да се скрие от него. Елена усещаше как в следващия миг ще припадне, пометена от вихъра на страстта, чиито искри прехвърчаха между тях. Като последен жест, но не на отхвърляне, а на покана, тя изви глава назад, за да му разкрие оголената си шия и да го остави да почувства нейния копнеж.

Все едно огромни кристални камбани зазвъняха в далечината, когато почувства триумфиращата му радост от доброволното й отдаване на кадифения мрак, който я покоряваше.

Въобще не усети зъбите, които пробиха кожата й, нито жадните устни, засмукали кръвта й. Преди това да се случи, пред нея засияха безброй звезди. А сетне цялата вселена се гмурна в черните очи на Деймън.

10

На сутринта Елена стана и тихо се преоблече в стаята в мотела, благодарна на Деймън, че й бе осигурил свободно пространство. Той бе излязъл, но тя го очакваше. Докато пътуваха насам, той обикновено излизаше много рано, за да потърси нещо за закуска. Избираше си за плячка сервитьорките от денонощните заведения за шофьорите на камиони, или младите жени, отбиващи се в закусвалните за ранна сутрешна закуска.

Някой ден непременно ще поговоря за това с него, закани се Елена, докато насипваше смляното кафе за две чаши в кафеварката, оставена в стаята от персонала на мотела. Кафето миришеше приятно.

Отчаяно й се искаше да поговори с някого за случилото се през миналата нощ. Разбира се, първо си помисли за Стефан, но вече беше разбрала, че не е по силите й да предизвиква извънтелесни преживявания всеки път, когато го пожелаеше. Имаше нужда да поговори с Бони и Мередит. Трябваше да сподели с тях, но точно сега това бе извън възможностите й. Освен това интуитивно се досещаше, че всякакви контакти между нея и някой от обитателите на Фелс Чърч могат да завършат зле.

На всичкото отгоре и Мат не се обади. Нито веднъж. Елена нямаше никаква представа къде може да се мира сега верният й приятел. Дано се появи навреме в Седона. Очевидно Мат съзнателно бе прекъснал всякаква връзка с нея и Деймън. Както и да е. Само да се появи на уговореното място за срещата.

Но… Елена все още имаше нужда да поговори с някога Да сподели какво я вълнуваше.

О, да, разбира се! Как можеше да е толкова глупава! Все още разполагаше с най-верния си другар, който никому дума няма да каже, никога няма да я принуди да го чака. Отпи от чашата с горещо черно кафе, преди да измъкне дневника си от дъното на сака. Отвори го на нова, съвсем чиста страница. Нищо не можеше да се сравни с удоволствието от една нова страница и химикалката, която започва плавно да се плъзга по нея.

След четвърт час се чу трополене по единия от прозорците. След малко Деймън влезе при нея. Мъкнеше някакви хартиени торби и Елена, макар и необяснимо защо, се зарадва, дори се почувства уютно, все едно си беше у дома. Тя бе сварила кафето, ухаещо много приятно, въпреки че беше със сметана на прах, а Деймън бе донесъл…