Читать «Сенчести души» онлайн - страница 48

За миг си припомни, че преди няколко дни беше в още по-окаян вид — да, преди броени дни, — обаче тогава Деймън се грижеше за нея с безкрайна нежност все едно жалкият й вид не значеше нищо за него. Сега обаче тези затрогващи спомени бяха изтръгнати от паметта на Деймън заради намесата на Шиничи. Би било прекалено наивно да смята, че това може би е било истинското състояние на съзнанието му. Защото нищо чудно да е било само някаква негова прищявка… странна като всичките му необясними капризи.

Бясна на Деймън и на себе си — заради напиращите сълзи — Елена побърза да се извърне от огледалото.

Но миналото не можеше да се върне. Нямаше представа защо Деймън внезапно реши да се дърпа като опарен при всяко нейно докосване или да я измерва с леденостуден поглед, стряскащ като дебнещи очи на хищен звяр. Явно нещо го бе подтикнало изведнъж да я намрази и едва да понася престоя си с нея в колата. Но каквато и да бе причината, Елена трябваше да се научи да не му обръща внимание по простата причина, че ако той я изостави, никога нямаше да стигне до Стефан.

Стефан. Най-после тръпнещото й сърце намери покой при мисълта за Стефан. На него не би му пукало как изглежда. Най-дълбоката му загриженост винаги е била тя да е добре. Девойката стисна клепачи, докато чакаше топлата вода да напълни ваната. Смъкна влажните дрехи и се приюти в сладката фантазия за любовта и одобрението на Стефан.

От мотела бяха оставили малко шишенце с пяна за вана, но Елена не посегна към него. Носеше си своя несесер за баня с ванилия на кристали. Сега за пръв път й се откри възможността да ги използва.

Изсипа внимателно една трета от кристалите във ваната, върху бързо надигащата се топла вода. Възнаграждението за усилието й не закъсня — разнесе се силен аромат на ванилия, който тя с благодарност пое в дробовете си. След няколко минути лежеше във ваната, потопена до раменете в горещата вода с пяна, ухаеща на ванилия. Остана със затворени очи, докато изчакваше топлината да проникне в цялото й тяло. Лесно разтварящите се соли облекчаваха всичките й болки.

Това не бяха стандартни соли за баня. Нямаха лековито ухание, но й бяха подарени от госпожа Флауърс, хазайката на Стефан, възрастна дама и вещица, но от добрите. Специалитетът на госпожа Флауърс бяха рецептите с билкови отвари. Елена бе готова да се закълне, че усещаше как цялото напрежение, натрупано през последните дни, се изсмуква нежно от тялото й.

Ох, тъкмо от това се нуждаеше. Никога досега Елена не беше оценявала толкова високо горещата вана.

Сега остава само още едно нещо, решително си каза тя, докато вдишваше благодатното ухание на наситената с ванилия пара. Ти помоли госпожа Флауърс за соли за баня, успокояващи тялото. Но не можеш да си позволиш да заспиш тук. Ще се удавиш, а вече познаваше усещането за смъртта. Вече го бе преживяла и сега не й бе нужно да повдига булото на тази загадка.

Мислите й продължаваха да се реят неясни, накъсани, докато горещата вода продължаваше да я отпуска. От аромата на ванилия й се зави свят. Загуби ориентация. Умът все се отклоняваше в някакви фантазии… Отстъпи пред горещината и насладата нищо да не прави…