Читать «Сенчести души» онлайн - страница 18

Все едно ми е бавачка, унило си призна Бони. Днес Мередит бе дошла с обувки с високи токчета, вместо с обичайните с равни подметки. Заради това Бони се почувства още по-дребна и по-млада в сравнение с приятелката си.

Прокара нервно ръка през ягодоворусите си къдрици в напразен опит да бухне косата си и да я повдигне поне с един сантиметър.

— Не съм изплашена. С-студено ми е… — заекна Бони с цялото достойнство, което успя да събере.

— Зная. Предусещаш, че отвътре идва нещо лошо, нали? — Мередит кимна към къщата пред тях.

Бони се извърна настрани, сетне пак погледна Мередит. Изведнъж зрелостта на Мередит й подейства успокояващо, а не дразнещо.

— Защо днес си с тези високи и тънки токчета? — изтърси тя, преди да погледне отново към къщата на Каролайн.

— О! — Мередит сведе поглед надолу — Просто съм практична. Ако този път нещо се опита да ме сграбчи за глезена, ще получи ето това. — Тропна с крак и от тротоара се разнесе задоволително шумно изтракване.

Бони едва сдържа усмивката си.

— А взе ли си и месингови боксове?

— Не. Не са ми необходими. Ако Каролайн изпробва някоя хватка върху мен, ще я съборя на пода с голи ръце. Но да не се отплесваме. Мога и сама да се справя.

Бони вече беше толкова спокойна, че отпусна дребната си ръка върху издължените тесни пръсти на Мередит. И силно ги стисна.

— Зная, че можеш сама. Само че аз съм тази, която трябва да влезе. Тя покани мен.

— Да. — Мередит леко и елегантно изви устни. — Тя винаги е знаела къде да забие ножа. Но каквото и да стане, Каролайн сама си е виновна. Нека все пак да се опитаме да й помогнем, за нейно, а и за наше добро. Пък после ще се опитаме да я убедим да приеме помощта ни. А след това…

— След това — заключи Бони тъжно — няма да има нищо за разказване. — Отново се вгледа в къщата на Каролайн Форбс. Изглеждаше й… някак си деформирана… все едно я виждаше в криво огледало. Освен това излъчваше лоша аура: черни ивици върху фон от грозни сиви и зеленикави отсенки. Бони никога преди не беше виждала друга къща с толкова много лоша енергия.

От нея лъхаше студ, като от камера за дълбоко замразяване в склад на месарница. Момичето не можеше да се отърси от усещането, че ако можеше, тази зла къща щеше да изсмуче жизнените й сили и да ги вледени.

Остави Мередит да натисне звънеца. Отвътре отекна едва чуто ехо. Гласът на госпожа Форбс проехтя като от пещера. Къщата също приличаше на отражение в криво огледало, помисли си Бони, ала още по-странно беше чувството, което я връхлетя. Ако затвореше очи, щеше да си представи много по-обширно пространство, със силно наклонен под.