Читать «Сенчести души» онлайн - страница 177

Мат се изкашля и поднесе горещото мляко към устните си.

— Значи смятате, че трябва да излезем и да огледаме наоколо.

— Задължително е — потвърди госпожа Флауърс и тъжно поклати глава. Меките й, побелели къдрици се люшнаха. — Скъпата ми майка е много настойчива, й аз го усещам. Този предмет излъчва нещо много смущаващо.

Мат изпита лек пристъп на гордост, който за миг разсея вината му, че беше отнел този „предмет“ — Но после си призна, че отмъкването на значки от ризите на дванадесетгодишни момичета едва ли е повод за гордост.

От кухнята долетя гласът на госпожа Флауърс:

— По-добре си облечи няколко ризи и пуловери, както и едно от тези. — Тя влезе през кухненската врата, понесла няколко дълги палта, очевидно взети от дрешника пред вратата, заедно с няколко чифта градинарски ръкавици.

Мат скочи, за да й помогне за купчината палта, но се задави заради силната миризма на нафталина и… още нещо, силно миризливо.

— Защо се чувствам като на Коледа? — заговори той, като не спираше да кашля на всяка дума.

— О, ще се придържаме към рецептата на леля Морин за предпазване чрез ръкавици — отговори госпожа Флауърс. — А някои от тези палта са още от времето на майка ми.

Мат не се усъмни в думите й, но все пак й припомни:

— Ама навън още е топло. Защо ни е притрябвало да се навличаме с тези палта?

— Като предпазна мярка, скъпи Мат, като предпазна мярка! Тъканите на тези палта са омагьосани, за да ни защитават от злото.

— Дори и градинарските ръкавици ли? — усъмни Мат.

— Дори и ръкавиците — заяви госпожа Флауърс твърдо. След кратка пауза продължи, но по-тихо: — Най–добре ще е да вземем и фенерчета, Мат, скъпи, защото трябва да свършим нещо в мрака.

— Шегувате се!

— Не, за съжаление, не. Трябва да вземем и въже, за да се привържем взаимно. За нищо на света тази нощ не бива да навлизаме в гъсталака на Олд Уд.

Час по-късно Мат все още обмисляше какво да предприеме. Въобще нямаше апетит за сготвения от госпожа Флауърс пържен патладжан au Fromage23. Зъбните колела в мозъка му не спираха да се въртят трескаво.

Чудя се дали така се чувства Елена, помисли си той, когато обмисля плановете си А, Б и В. Питам се още дали някога се е чувствала също толкова глупаво, докато го прави.

Усети как сърцето му се стегна и за тристахиляден път след раздялата си с нея и Деймън се усъмни дали бе постъпил правилно.

Трябва да е правилно, увери се той. Боли ме толкова много, че това доказва правотата на избора ми. Нещата, които истински, истински болят, са най-правилните.

Но исках само да се сбогувам с нея…

Но ако се беше сбогувал, никога нямаше да си тръгнеш. Погледни истината в лицето, глупако, защото, когато става дума за Елена, ти си най-големият неудачник на света. Откакто си намери гадже, което харесва повече от теб, ти се държиш, все едно си Бони и Мередит, за да й помогнеш да го запази и да държиш лошото момче по-надалеч. Може би трябва да си намериш тениска с надпис: Аз съм покорно кутре, служещо на принцеса Еле…