Читать «Сенчести души» онлайн - страница 155

— Чудя се дали наистина разбираш — промърмори лейди Улма и добави забързано: — Докато чакаме, да ти покажа ли какво сътворих за високата ти приятелка, която се съмнява в дизайнерските ми способности?

— О, моля те, да! — Бони й подаде скицника.

Лейди Улма го прелисти, за да намери листа със скицата, която най-много й допадаше. Взе цветните си моливи с вид на дете, забързано отново да се посвети на любимите си играчки.

— Ето, това е — рече тя, като с цветните си моливи добави тук-там по една линия, другаде по някоя крива, но задържа скицника така, че трите момичета да виждат скицата.

— О, Боже! — изпищя шашнато Бони. Дори и в очите на Елена се четеше възторжено одобрение.

Момичето на скицата определено беше Мередит, с наполовина спусната и наполовина вдигната коса, но облечена в рокля — ама каква рокля! Черна като абанос, без презрамки, идеално прилепваща към високата й стройна фигура, като чудесно подчертаваше извивките по тялото й. На скицата Мередит беше великолепно изобразена, като най-вече се наблягаше на това, за което Елена бе научила, че се нарича „деколтето на любимата“: предницата на Мередит приличаше на сърце от картичките за Свети Валентин. Този стил се запазваше за цялата й фигура, чак до коленете, където роклята внезапно отново се разширяваше, при това значително. „Рокля на морска сирена“, обясни им лейди Улма.

— А ето я и самата нея — обяви тя, когато влязоха няколко от шивачките, за да разстелят пред момичетата чудесната рокля. Момичетата се възхитиха от гладкото черно кадифе, обсипано с малки правоъгълни златисти шарки. Напомня ми за нощното небе у дома, помисли си Елена, с хилядите падащи звезди по тънещия в мрак небесен свод.

— С нея ще носиш тези големи обици, украсени с оникс и злато. А онези там гребени от черен оникс и злато ще придържат косата ти вдигната. Като допълнение към тоалета Лусен изработи тези прекрасни гривни и пръстени — продължи лейди Улма. Елена осъзна, че преди няколко минути Лусен е влязъл в стаята. Тя му се усмихна, после погледът й се прикова върху подноса с три нива, който носеше. Най-отгоре, върху подложка от слонова кост, бяха поставени двете гривни от черен оникс с диаманти, както и пръстен с диамант, от чиято красота тя едва не припадна.

Мередит се озърна притеснено, сякаш бе попаднала на тайна частна сбирка и сега не знаеше как да се измъкне незабелязано от деликатната ситуация. После погледът й се отмести от роклята към накитите и накрая отново се върна към лейди Улма. Мередит не беше от онези, които лесно губят самообладание. Но след миг на колебание тя просто пристъпи към лейди Улма и я прегърна пламенно, после се приближи до Лусен и много нежно положи ръка върху рамото му. Ясно бе, че временно бе загубила дар слово.

Бони изучаваше скицата с вид на познавач.

— Тези гривни са създадени специално за тази рокля, нали? — попита тя заговорнически.

За изненада на Елена лейди Улма се смути.

— Истината е, че… хм… ами нали все пак госпожица Мередит е робиня? От всички роби се изисква да носят символични гривни, когато са извън именията, в които служат. — Тя сведе очи към дъските по пода от полирано дърво. Бузите й се зачервиха от неудобство.