Читать «Сенчести души» онлайн - страница 105
Л. Дж. Смит
Елена усети леко замайване — малко по-силно от досегашното. Нима Деймън толкова страдаше по нея? Не беше ли разгневен за дръзкото й нарушаване на правилата пред очите на тълпата, с което може би тя провали тяхното прикритие? Не му ли пукаше, че в момента изглеждаше толкова раздърпана и грозна?
— Деймън — заговори тя. Той се изненада, че тя заговори на глас. — Това… това… няма значение. Вината не е твоя. Ти никога нямаше да ми позволиш да го направя…
— Но трябваше да се досетя, че нямаше да ме попиташ! Отначало си помислих, че ще го нападнеш, ще скочиш върху раменете му и ще започнеш да го душиш. И бях готов да ти се притека на помощ, за да го повалим, както два вълка повалят едър елен. Но ти, Елена, не си меч, а щит. Трябваше да се досетя, че ще поемеш следващия му удар. И заради мен ти наистина пое удара… — Погледът му се отмести към окървавената й скула и той потръпна измъчено.
После като че ли успя да се окопити.
— Водата е доста студена, но поне е чиста. Трябва да почистим раните ти и веднага да спрем кървенето.
— Не очаквам тук да се намери от „Черна магия“ — подхвърли Елена шеговито. Изглежда щеше да я заболи.
Деймън обаче веднага се зае да тършува из кухненските шкафове.
— Ето — извика радостно, след като претършува само три от тях. С тържествуващ вид й показа наполовина пълна бутилка с „Черна магия“. — Много лекари пазят това вино като лекарство и обезболяващо. Не се безпокой, щедро ще му го платя.
— Тогава ми се струва, че и ти трябва да отпиеш от него — предложи му Елена дръзко. — Хайде, и на двамата ще ни дойде добре. Пък и няма да ни е за пръв път.
Много добре знаеше, че последното й изречение ще се хареса на Деймън. Все трябваше да съществува някакъв начин да му възвърне това, което Шиничи му бе отнел.
Деймън наля в две чаши от разкошното, опияняващо ухаещо вино. Подаде едната на Елена.
— Отначало отпий само една глътка — посъветва я той. Не можа да се удържи да не добави с тон на опитен познавач: — От добра реколта е.
Елена отпи, после изпразни чашата на един дъх. Беше жадна, пък и във виното „Черна магия“ нямаше никакъв алкохол. На вкус въобще не напомняше обикновените вина. По-скоро приличаше на забележително освежаваща газирана вода, силно пенлива, но с подправка от сладки зърна на черно грозде.
Елена забеляза, че Деймън също бе забравил да отпива на малки глътки. Прие с готовност втората чаша, която той й предложи.