Читать «Последната врата» онлайн - страница 59

Настава мълчание. Изглежда, че няма кандидати. И изведнъж те обзема безумното желание да отговориш на предизвикателството.

Ще излезеш ли на арената?

Да — мини на 195.

Не — продължи на 217.

276

Мини на 253.

277

Арнир въздъхва тежко.

— Видях вратата със собствените си очи. Ако имах дори и най-малко съмнение, щях да ви кажа. Затова моля да ми повярвате. Останалото е тайна, която не мога да наруша, но тя няма нищо общо с нашата цел.

Какво ще му отговориш?

„Вярвам ти, Арнир“ — премини на 268.

„Настоявам да видя вратата“ — прехвърли се на 24.

278

Не знаеш откъде идва тази мрачна решителност, която те изпълва изведнъж, но когато насочваш арбалета, ръцете ти не треперят. Стрелата изсвистява и се забива в гърдите на лежащия Тибур.

И в същия миг насред черния кръг отново изниква огромната безформена сянка. Чудовищният й смях разтърсва малката камениста низина.

— Един поклонник исках, а намерих друг — тътне задгробният глас. — Сега си мой, хлапако! Убий другите!

Огнена болка избухва в главата ти и заедно с нея изчезват всички предишни представи за добро и зло, за дружба и чест. Сега твърдо разбираш, че на този свят няма нищо по-важно от властта и богатството. А твоите бивши приятели знаят тайната на Баратулия и могат да се изпречат на пътя ти към нейните несметни скъпоценности. Значи трябва да бъдат убити.

Зареждаш нова стрела в арбалета и се приготвяш за убийството. Старото приключение е свършило. Предстоят ти велики и коварни дела в служба на злото.

279

Лишени от опитните си водачи, вие изгубвате цял час, докато се измъкнете на пътя. Когато най-сетне достигате суха почва, мълчаливо се отправяте на запад. Едва пред Големия кръстопът Арнир нарушава мълчанието.

— Всичко е свършено, приятелю. Велика цел си бяхме поставили, но съдбата бе против нас. Благодаря ти за всичко… и сбогом. Отивам при своя народ под връх Уруг-Ган.

— А аз ще тръгна из планините на север — скръбно въздъхва Банун. — Все някъде трябва да се намери удобна пещера за един трол.

Излишно е да ги спираш. Търсенето е завършило с провал. Двамата ти приятели се сбогуват още веднъж и изчезват в нощта, а ти дълго седиш край пътя, докато небето на изток бавно просветлява.

Не ти остава нищо друго, освен да се върнеш във Фелсбург.

Мини на 61.

280

На лявата плоча има следния надпис:

(клише — СМЪРТ, написано с руни).

На дясната е изписано:

(клише — МОСТ, написано с руни)

Ако умееш да разчиташ руническата писменост, сега е моментът да го сториш с помощта на таблицата в края на книгата. А след това избери как ще постъпиш.

Ще натиснеш лявата плоча — продължи на 5.

Ще натиснеш дясната плоча — прехвърли се на 198.

Ще се върнеш по разклонението и ще се изкачиш нагоре по стълбата — мини на 136.

281

За беда през този ден движението по пътя е особено оживено. Непрекъснато се налага да търсите укритие в храстите от групи пътници или колони търговски каруци. Едва по мръкнало успявате да достигнете Големия кръстопът. За два часа спирате да подремнете в близката горичка, после отново поемате напред. Каква посока избираш?