Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 94
Анджей Сапковски
— Фредегард… — произнесе с усилие Венцк. — Чуй ме, Фредегард…
— Не бива да говориш! — изрече рязко Трис. — Нито пък да мърдаш. Заклинанието едва действа!
— Фредегард — повтори комисарят. Кървавият мехур на устните му се пръсна, на мястото му се образува нов. — Сбъркахме… Всички ние сбъркахме. Не е Ярпен… Подозирахме го несправедливо. Гарантирам за него. Ярпен не ни е предал… Не е пре…
— Мълчи! — извика рицарят. — Мълчи, Вилфрид! Хей, бързо, дайте тук носилка! Носилка!
— Късно е вече — каза тихо магьосницата, гледайки устните на Венцк, върху които спряха да се появяват мехури. Цири се извърна и притисна лице към Гералт.
Фредегард се изправи. Ярпен Зигрин не гледаше към него. Гледаше към убитите. Към Реган Далберг, който продължаваше да стои на колене до трупа на брат си.
— Това беше необходимо, господин Зигрин — каза рицарят. — Във война сме. Имаше заповед. Трябваше да се убедим…
Ярпен мълчеше. Рицарят наведе глава.
— Простете — прошепна той.
Джуджето бавно обърна глава и погледна към него. Към Гералт. Към Цири. Към всички хора.
— Какво направихте с нас? — попита той с горчивина. — Какво направихте с нас? В какво… ни превърнахте?
Никой не отговори.
Очите на дългокраката елфка бяха стъклени и матови. Върху изкривените й устни беше застинал вик.
Гералт прегърна Цири. Бавно откачи от салтамарката й бялата роза, покрита с тъмни петънца кръв, и безмълвно я хвърли върху тялото на „катерицата“.
— Сбогом — прошепна Цири. — Сбогом, Роза от Шаеравед. Сбогом и…
— … И ни прости — довърши Гералт.
Пета глава
Скитат из страната, досадни и нагли, самопровъзгласили се за преследвачи на злото, укротители на върколаци и изтребители на упири; измъкват пари от лековерните и след тази нечестна заработка продължават нататък, за да повторят измамата си в най-близкия град. Най-лесно намират прием в къщите на честни, простодушни и невежи стопани, които приписват всичките си нещастия и несгоди на магии, на противоестествени творения и чудовища, на действия на въздушни или зли духове. Вместо да се молят на боговете, вместо да внасят в храмовете богати пожертвования, тези невежи са готови да дадат последния си грош на коварните вещери, вярвайки, че вещерите, тези изроди безбожници, ще успеят да облекчат участта им и да предотвратят нещастията.
Нямам нищо против вещерите. Нека да преследват вампирите. Стига само да си плащат данъците.
Ако търсиш справедливост, наеми вещер.
— Каза ли нещо?
Хлапакът подсмръкна и отмести от челото си прекалено голямата кадифена шапка с фазаново перо, висящо отстрани.
— Ти рицар ли си? — повтори той, гледайки Гералт със сините си като мастило очи.
— Не — отвърна вещерът, учуден, че изобщо е решил да отговори. — Не съм рицар.
— Но ти имаш меч! Моят татко е рицар на крал Фолтест. И също има меч. По-голям от твоя!
Гералт опря лакти на парапета и се изплю във водата, пенеща се около кърмата на корабчето.
— Ти го носиш на гърба си — не се отказваше сополанкото. Шапката отново захлупи очите му.
