Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 106

— Ти искаш… — намръщи се Олсен. — Ти възнамеряваш…

— Какво възнамерявам, си е моя работа. Не се намесвай, защото ще стане инцидент. Те плуват под темерийско знаме.

— Майната му на знамето им. — Митничарят премести меча върху колана си така, че да му е под ръка, и потърка с ръкав емайлираната пластинка на гърдите си, на която беше изобразен орел на червен фон. — Ако съм на палубата и правя оглед, значи тук е Редания. Няма да позволя…

— Олсен — каза вещерът, хващайки го за ръкава, — не се намесвай, моля те! Този с изгарянето на бузата го няма на ладията. А аз трябва да знам кой е той и какво иска. Трябва да се срещна с него.

— Ще позволиш да те оковат във вериги? Не ставай глупав! Ако това са лични сметки, отмъщение по частно поръчение, то веднага след островите, при Дълбината, ще полетиш към дъното, с котва на шията. Ще се срещнеш с раците на дъното!

— Това е темерийската стража, не са бандити!

— Така ли? Само им виж физиономиите! Впрочем веднага ще разбера какви са. Ще видиш.

Ладията се приближи бързо и пристана до борда на кораба. Един от стражите хвърли въже, друг хвърляше кука към парапета.

— Аз съм шкиперът! — Дървеницата препречи пътя на трима изскочили на борда стражи. — Това е кораб на Компанията на Малатиус и Грок. Какво има…

Един от хората, як и плешив, безцеремонно го блъсна с ръка, дебела като дъбов клон.

— Някой си Гералт, наричан Гералт от Ривия! — изкрещя гръмогласно той, измервайки шкипера с поглед. — Има ли такъв на борда?

— Не.

— Това съм аз. — Вещерът прекрачи през вързопите и сандъците и се приближи: — Аз съм Гералт, наричан Гералт. Какво има?

— В името на закона сте арестуван. — Плешивия обходи с поглед тълпата пътници. — Къде е момичето?

— Сам съм.

— Лъжеш!

— Момент, момент. — Иззад гърба на вещера излезе Олсен и сложи ръка на рамото му. — Спокойно, без крясъци. Закъснели сте, темерийци. Той вече е арестуван, и също в името на закона. Аз го пипнах. За контрабанда. В съответствие с разпорежданията ще го отведа в ареста в Оксенфурт.

— Как така? — намръщи се Плешивия. — А момичето?

— Тук няма и не е имало никакво момиче.

Стражите се спогледаха нерешително. Олсен се усмихна широко, започна да навива черния си мустак с ръка.

— Знаете ли какво ще направим? — засмя се той. — Елате с нас до Оксенфурт, темерийци. Ние с вас сме прости хора, не разбираме от тънкостите на правото. А комендантът на оксенфуртския арест е умен и опитен човек, той ще ни разясни всичко. Нали го познавате нашия комендант? Той например, се познава много добре с вашия, от Залива. Ще изложите пред него проблема си… Ще му покажете заповедта и печата… Нали имате заповед с печат, както е редно?

Плешивия мълчеше, гледайки навъсено митничаря.

— Нямам нито време, нито желание да ходя до Оксенфурт! — извика той накрая. — Ще взема птичката на нашия бряг — и туй то! Стан, Витек! Бързо, претърсете кораба! Веднага намерете онова момиче!

— Момент. По-спокойно. — Олсен, без да обръща внимание на виковете, процеждаше думите бавно и ясно. — Вие сте на реданската страна на Делтата, темерийци. Не внасяте ли нещо, за което трябва да платите мито? Или нещо контрабандно? Сега ще проверим. Ще потърсим. И ако намерим нещо, то все пак ще ви се наложи да дойдете до Оксенфурт. А ние, ако поискаме, винаги можем да намерим нещо. Момчета! При мен!