Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 87

Обхванат от трескаво, нетипично за него вълнение, Брет почувства въздържаността й и избухна:

— Ще се омъжиш ли за мен?

Лицето на Сабрина пламна от гняв. Дощя й се да изкрещи в лицето му „Не!“, но нима можеше да живее без любовта му? Трябваше да го има до себе си за цял живот. Затова отговори е подобен на неговия рязък тон:

— Да, да, ще се омъжа за теб.

Брет почувства огромно облекчение. Ухили се и въздъхна:

— Слава богу, свършихме и тази работа!

Веднага след това му се дощя да си отхапе езика, защото беше изрекъл тези безсмислени думи. Сабрина обърна възмутено лице към него, но преди да успее да каже и дума, Брет устремно я прегърна:

— Прости ми, мила! Нямам много опит в предложения за женитба.

Гневът й се изпари. Устните им се срещнаха, двамата се вкопчиха един в друг и светът беше забравен Само страстта остана действителност.

Те дори не чуха учтивото почукване на Алехандро, не забелязаха как след доста време той внимателно открехна вратата. Като ги видя прегърнати, бащата засия от радост и издаде присъствието си с високо покашляне.

Брет вдигна неохотно глава и се отдръпна от Сабрина. Погледна Алехандро и заяви:

— Тя каза „да“.

— Личи си — засмя се Алехандро. Плесна с ръце и заповяда на влезлия Клементе: — Бутилка от най-доброто вино! Нали знаеш — онова, което заделих в избата при раждането на Сабрина. Господарката ти ще се жени, Клементе! Поздрави я!

Клементе се подчини, широко ухилен, след това изтича да изпълни нареждането на Алехандро и да разнесе новината. Сеньора Сабрина ще се омъжи за сеньор Брет! Такова щастие за дома дел Торес! След като изпиха по чаша, Алехандро заповяда на Клементе да събере цялата прислуга, за да пият наздравица на младата двойка. Новината се бе разнесла с мълниеносна бързина и скоро всички се събраха в големия салон. В къщата се възцари празнично настроение и върху годениците се изсипа безкраен поток поздравления. Накрая тримата се оттеглиха изтощени в патиото, за да си починат от безкрайните благопожелания. Точно в този момент се появи Карлос.

Той умело прикри гнева си от обявяването на годежа и каза учтиво:

— Поздравявам ви! — Но рязко отказа да пие с тях за бъдещето. — Съжалявам, чичо, не мога да остана. Дошъл съм само да ти кажа, че бандитите пак напомниха за себе си.

— Какво? — извика извън себе си Алехандро. — Кого ограбиха пак?

Карлос отговори с безизразно лице:

— Снощи, когато твоите гости се прибирали от празненството, ония причакали и нападнали някои от нашите съседи. Никой не е ранен, но дамите били ужасно изплашени. Откраднали най-ценните им бижута.

— Невероятно! — изкрещя Алехандро. — Моите гости! Ограбени, след като са напуснали дома ми! — Той скочи и удари с юмрук по масата. — Този път трябва да се направи нещо. Трябва да ги спрем! Никой вече не е сигурен!

Без да изпуска от очи Карлос, Брет попита рязко:

— Как е станало? Всички едновременно ли са били ограбени? Или поотделно?

— Поотделно — отговори Карлос. — Били двама или трима бандити, които издебнали каретите една по една.