Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 70

— Дете, казвам го с нежелание, но считам, че не е прилично да се срещаш сама с Карлос. Брет спомена, че ви е видял днес в павилиона. Настоявам да посрещаш братовчеда си само тук, в къщи.

Сабрина пребледня. Никога не би повярвала, че Брет ще я издаде! Очите й засвяткаха и тя промълви с разтреперан от яд глас:

— Господи! Да занимаваш баща ми с тази история… Има само един начин да се отнася човек с такива като теб — и той е много грозен! — Изправи се и каза високомерно: — Моля да ме извините, трябва да си вървя. — И с отровен поглед към Брет добави: — Въздухът изведнъж стана много тежък…

Алехандро я зяпна е отворена уста, когато тя профуча край него с вирната глава. После въпросително изгледа Брет.

— Какво, по дяволите, я прихвана? Вече нищичко не разбирам.

Очите на Брет пламнаха от гняв и той захвърли салфетката.

— Ще ме извиниш ли за миг? Имам да кажа една думичка на дъщеря ти! — И хукна след Сабрина. Настигна я в подножието на стълбата и грубо улови ръката й.

Сърцето й лудо заби.

— Пусни ме! — изсъска тя и се опита да се освободи.

— Още не, Ваше височество! Първо ще си поговорим — отвърна рязко Брет.

— Не искам да говоря с теб! Никога вече! Първо ме шпионираш, а след това отиваш при баща ми и му разправяш какви ли не лъжи! Ти си отвратителен!

Лицето на Брет още повече потъмня.

— Сега вече ми дойде до гуша! Млъкни и ме изслушай! — Без да се церемони много, той я издърпа в съседното помещение, тресна вратата след себе си и по-спокойно продължи: — Не съм споменал с нито една дума галантната сцена в павилиона. Само казах, че те видях с Карлос, без да обясня какво правехте там.

— И какво правехме? — изфуча Сабрина със святкащи от гняв очи. — Какво си въобразяваш, че си видял?

Лицето му изразяваше презрение.

— Дяволски добре го знаеш! Ала можеш да бъдеш сигурна, че няма да издам мръсната ти малка тайна. Не мога да кажа на баща ти, че дъщеря му е развратница!

Побесняла, Сабрина замахна и с всички сили го зашлеви през лицето. Брет я сграбчи и я притисна до себе си.

— Предупредих те да не даваш воля на ръцете си. А щом отдаваш другиму благоволението си, мога и аз да се възползвам от него!

Устните му брутално се впиха в нейните, ръцете му я обгърнаха. Целувката не беше нежна — само настойчива и гневна, и въпреки това изпълнена с някакъв странен копнеж. Сабрина не направи опит да се защити. Желанието й се събуди, усетило страстта, която се излъчваше от мускулестото мъжко тяло. Твърдите му слабини се притиснаха в бедрата й и тя се разтрепери от възбуда. Останала без дъх, отговори на целувката му.

Каква разлика спрямо това, което бе изпитала в прегръдките на Карлос! Никаква мисъл за бягство, само страст и сладко желание да му се отдаде. Тялото й жадуваше за милувки. Искаше й се завинаги да остане в обятията му, като покорна пленница. Жадно разтвори устни под целувката му и поиска още.