Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 55

Още в началото Франсиска се оплака на Сабрина, мятайки отровни погледи:

— Не разбирам защо баща ти вдига толкова шум около този гринго. В действителност той не е дори роднина с нас! Просто е срамота как Алехандро го гледа все в устата. Баща ти никога не се е отнасял с Карлос така, както със сеньор Дейнджърмънд!

Сабрина се усмихваше отегчено. Откакто беше пристигнала преди половин час с Карлос и Луис, леля й само мърмореше. Приемът бил лошо организиран, разхладителните напитки недостатъчни, хладният въздух вредял на здравето й и изобщо било глупаво да се организира празненство в патиото по това време на годината. Но Сабрина знаеше, че истинската причина за лошото настроение на леля й е доброто разбирателство между Брет и Алехандро.

Погледът на девойката се плъзна към Брет, застанал до шадравана със сеньора Моралес. Сърцето й а сви от болка, като видя как интимно се усмихва другата жена. От гърдите й се изтръгна въздишка.

Сърцето не искаше да се подчини и тя не можеше да забрави любовта си. Трябва ми време, казваше си с мъка, та аз го виждам всеки ден. Все по-често бягаше в гората. Там поне можеше да тъгува на спокойствие, без някой да й попречи.

През последните дни Брет се отнасяше към нея хладно и се държеше на разстояние. Това естествено й помагаше, но от друга страна, още повече я отчай ваше.

Сабрина смяташе, че вечер, когато Брет се извиняваше и потегляше към Накодочес, отиваше да пие в кръчмите и да играе на зарове, за да избегне присъствието й. Разбира се, дори през ум не й минаваше, че има друга жена. Ала Карлос се погрижи да й отвори очите. Видя я да наблюдава Брет и Констанца и побърза да се присъедини към нея и майка си.

— Красива двойка са двамата, нали? — процеди злобно той. — Почти толкова красива, колкото ние с теб.

Сабрина се усмихна насила, вдигна очи и се опита въпросът й да прозвучи колкото се може по-небрежно:

— Кои? Тази вечер има много красиви двойки.

— Вярно е, но мисля, че сеньор Дейнджърмънд и сеньора Моралес изглеждат особено добре заедно.

Франсиска презрително изкриви устни.

— Сеньора Моралес може да е красива, но лично аз я считам за алчна безсрамница! Много се радвам, че Карлос размисли и разбра каква е. Бедният Емилио нямаше този късмет, макар че на неговата възраст би трябвало да е наясно.

Любопитството на Сабрина веднага се събуди. Обърна се към Карлос и шеговито промърмори:

— Да не би да си ухажвал хубавата сеньора Моралес? — После се нацупи. — А аз ти вярвах! Нали каза, че обичаш само мен?

Карлос хвърли към майка си поглед, който не предвещаваше нищо добро, и гневно отговори:

— Естествено, че те обичам! Тогава беше още дете! Чаках да пораснеш, скъпа. Трябва да простиш някои дребни прегрешения на мъжа, щом сърцето му ти принадлежи. — Погледът му жадно се плъзна по златистата й кожа, подчертана още повече от наситеносинята вечерна рокля. Сабрина се наслади на възхищението му и се закиска, както винаги, когато Карлос говореше за любов. Най-после вечерта започна да й доставя удоволствие.