Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 22

Макар широкият свят да беше загубил очарованието си, едно нещо не се променяше никога: дълбокото презрение и недоверие към женския пол. Преживяното само бе потвърдило убежденията му. На двадесет и една година, желан и обичан, той повярва, че е недосегаем за стрелите на Амур, но за съжаление се излъга. През пролетта на 1792 година се запозна у семейство Алмак в Лондон с мис Даяна Парди. Брет отиде там пак заради облог, с цел да сипе две шишета вино в безалкохолния пунш, който сервираха в този дом, и това, разбира се, му се удаде. Внезапно откри две големи сини очи, озарили най-красивото лице, което беше виждал някога. Клетвата да не се оставя никога да бъде омотан от жена, беше забравена. Влюби се презглава в тъмнокосата красавица и започна да я ухажва, без да се вслуша в предупрежденията на приятелите си, че Даяна би се омъжила само за херцог. Тя флиртуваше с него, даваше му надежди, а при една тайна среща в Хайд парк се остави дори да я целуне.

Когато обявиха годежа й с херцог Олърд, Брет беше като ударен от гръм. Целият свят рухна. Как можа да бъде толкова сляп! Как повярва дори за миг, че има поне една жена в света, която да не лъже и да не мами! Защо прояви такава глупост и забрави уроците, дадени от собствената му майка? Жена — това винаги означаваше болка и предателство!

Това тъжно прозрение се потвърди още веднъж при едно от редките му посещения в Начез. Трябваше да придружи приятеля си Морган Слейд в издирването на жена му. Невярната съпруга отведе и детето със себе си, когато избяга със своя любовник. Брет и Морган откриха труповете им край пътя. Никога не забрави отчаянието на приятеля си при вида на мъртвото телце. Тогава се закле никога вече да не даде възможност жена да го нарани. Въпреки това имаше мигове, в които се питаше дали постъпва правилно, мигове, когато виждаше любовта и радостта, свързващи в едно Хю и София. В такива моменти си казваше: може би все пак някъде съществува това рядко и скъпоценно бижу — една топлосърдечна, красива жена, предана и изпълнена с любов. Не вярваше истински в любовта, но щастливият брак на Хю го караше да се замисля отново и отново.

Без съмнение, баща му и София водеха пълноценен и щастлив живот. Къщата беше изпълнена с радостни детски гласчета. Още с влизането в елегантното, постлано с мрамор фоайе се усещаше топлина и любов. Постепенно Брет призна пред себе си, че София е наистина толкова мила и открита, колкото изглеждаше.

За голяма своя радост София забременя наскоро след сватбата. През 1790 година се роди Гордън, през 1794 — Роксана, а само година по-късно — Илайза.

Името Мартин се споменаваше рядко. Ранната му смърт — той беше на деветнадесет, когато стана жертва на жълта треска — тайно се считаше от много приятели и познати като благословия за семейството.

Брет беше имал с Мартин само неприятности, но обичаше по-малките си братя и сестри, и при редките си посещения винаги им носеше подаръци. Дали поради очарованието на децата или поради явното щастие на бащата, но Брет все повече страдаше от вътрешната си празнота, макар да се опитваше да я прогони чрез опасни приключения.