Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 17

При тази мисъл мъжът въздъхна примирено. Франсиска постепенно загуби търпение и засегнато попита:

— Няма ли какво да кажеш? — Алехандро сви рамене и тя продължи: — Не те разбирам, братко! Нима може да има възражения против подобна връзка?

— Не — отговори колебливо Алехандро. — Аз нямам възражения… стига Сабрина да го пожелае.

Естествено Франсиска не прояви разбиране.

— Не бях съгласна с теб, когато каза да отложим годежа, докато Сабрина порасне достатъчно; когато заяви, че работата не била спешна, премълчах. Но сега…

Алехандро иронично вдигна вежди и промърмори:

— Кога ли пък си мълчала… — Преди тя да успее да отговори, продължи: — Употреби думата „спешно“. Нима сега е спешно? Доколкото си спомням, се разсърди, че отказах да говоря за женитба, преди Сабрина да прекара шест месеца при Изабел. Май те беше страх, че в Мексико Сити може да се намери някой млад кабалеро, който да й хареса повече от сина ти! Може би Доминго, най-големия син на Изабел?

Пищната гръд на Франсиска се изду от негодувание.

— За нея няма по-добър от Карлос!

Алехандро започваше да се наслаждава на спора, затова продължи с престорена кротост:

— Ах, извинявай, ти естествено напълно си права, като казваш това. Но я ми кажи — защо именно днес трябва да вземем решение? Нима нещо се е променило? — Не можа да се въздържи и добави: — Или си получила писмо от Изабел, възвестяващо идването на Доминго?

Побесняла от яд, Франсиска го изгледа с опасно святкащи очи и надменно се отдалечи.

През цялата вечер разговорът със сестра му не излезе от главата на Алехандро. Когато всички гости си отидоха и двамата със Сабрина седнаха да пият по чашка за лека нощ в една малка стая в дъното на централното крило, уж между другото спомена:

— Направи ми впечатление, че танцува много често с Карлос. Да не би романсът да е в ход?

Сабрина, настанена удобно и съвсем не по дамски в огромното кожено кресло, смаяно изгледа баща си.

— Романс? — попита учудено тя. — С Карлос?

Като си представи как щеше да реагира Франсиска на учудването на Сабрина, Алехандро се ухили и каза:

— Ами да, Карлос. Харесва ли ти?

— Разбира се, че харесвам братовчед си. Нали сме отраснали заедно!

— Мислила ли си, че би могла да се омъжиш за него?

Красивото като картинка лице на Сабрина доби безпомощен вид. Изгледа строго чашата с бренди на баща си и Алехандро гръмко се разсмя. От сърцето му падна камък.