Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 151

— Едно нещо все още ме затруднява — намеси се Морган. — Цялата ви теория почива на предположението, че наистина съществува съкровище. Но ние нямаме доказателства!

— Напротив, имаме — заяви спокойно Джейсън, стана и нави ръкава на бялата си ленена риза. — Казах ви, че Нолън беше мой учител, но премълчах, че по време на едно пътуване в каньона Пало Дуро случайно попаднахме на съкровище на ацтеките. — Нави ръкава си почти до рамото и посочи тежка гривна от злато и смарагди, която обхващаше мускулестото рамо. — У Нолън остана двойникът й… Уверен съм, че само с нейна помощ е успял да убеди Уилкинсън в съществуването на съкровището. Със сигурност знам, че гривната му е коствала живота.

Не беше в състояние да им разкаже за Давалос, испанския лейтенант, който бе негов приятел, а уби Нолън, не спомена и каква мъка причини Давалос на съпругата му. Задоволи се само да увери приятелите си:

— Съкровището съществува, повярвайте ми.

Брет свирна през зъби, а Морган безмълвно впери поглед в златната гривна, украсена със смарагди. След известно време разкаяно промълви:

— Трябва да ти се извиня, Брет.

— Няма нищо, но как да попречим на алчния Уилкинсън да ни въвлече във война с Испания? Или, което е още по-лошо, да подтикне Бур да нахлуе в Мексико? — Но едва изрекъл това, Брет вече знаеше отговора. — Картата! Ако успеем да му вземем картата, Уилкинсън няма да има основания да поддържа Бур или да подстрекава към война с Испания. Испански Тексас няма да има какво да му предложи.

— Трябва да призная, че си прав — съгласи се веднага Морган. — Но няма да бъде лесно. Щом се появи някой от нас и почне да си пъха носа там, където не му е работа, Уилкинсън ще застане нащрек. И къде да я търсим? Сигурно добре я е укрил.

Джейсън се ухили.

— Всичко това е вярно, Морган, но мисля, че забравяш един много важен човек.

— Кого? — смръщи чело Морган.

— „Пиещия кръв“! Той има достъп до лагера на Уилкинсън. Ще разпознае картата, а и няма скривалище, което да не може да открие!

— Кой е „Пиещият кръв“? — попита изненадано Брет.

— Той е чероки — отговори с усмивка Джейсън, мой кръвен брат. Ние сме много близки, освен това сме на едно мнение, що се отнася до войната с Испания. Има и нещо още по-важно: никак не му се нрави мисълта, че някой иска да ограби съкровището на ацтеките. Той твърди, че онова място е прокълнато и скъпоценностите не бива да се пипат. — Джейсън се усмихна. — „Пиещият кръв“ е точно човекът, който ни трябва. Кой ще обърне внимание на някакъв индианец? Той е истински майстор в прикриването на следи. Никой няма да го забележи. Сигурен съм, че е единственият, който може да намери картата.