Читать «Кралството на мечтите» онлайн - страница 6

Изведнъж въздухът се изпълни със злокобни предсказания за пожари, разруха, кланета и смърт и децата се скупчиха около Джени, обзети от ужас. За шотландците Черният вълк бе по-страшен от самия дявол, както и много по-опасен — все пак дяволът беше само зъл дух, докато графът бе от плът и кръв, един истински господар на злото. Шотландците често използваха неговата страшна сянка, за да плашат децата си, и изричаха предупреждението: „Вълкът ще те хване!“

Изнервена от истерията около това, което според нея беше повече мит, отколкото истина, Дженифър повиши тон, опитвайки се да привлече вниманието на селяните:

— По-вероятно е той да се върне при своя езически крал, където да си оближе раните, нанесени му от нас — заяви тя, прегръщайки насъбралите се около нея дечица. — А ако не стори това, навярно ще избере да нападне по-уязвима крепост от „Мерик“.

Думите и тонът, с който бяха изречени, веднага привлякоха вниманието на присъстващите към нея. Не от ненужно перчене обаче реши да проговори тя — все пак беше от рода Мерик, а един Мерик никога не си позволява да проявява страх. Стотици пъти бе чувала как баща й говори на доведените й братя и напълно бе възприела неговите убеждения. Освен това селяните плашеха децата, а на нея не й се искаше това да продължава.

Мери се притисна в полите й и с тънко гласче попита:

— Не ви ли е страх от Черния вълк, лейди Джени?

— Разбира се, че не! — отвърна й тя с усмивка.

— Хората казват — включи се и Том, — че Вълкът е висок като дърво!

— Ха! Дърво! — засмя се Дженифър, опитвайки се да се пошегува с Вълка и легендите, които се разправяха за него. — Много бих искала да го видя как се качва на коня си! Сигурно и четирима оръженосци не могат да го вдигнат на седлото!

Някои от дечицата се засмяха, точно каквото бе целяла девойката.

— Чувал съм — рече малкият Уил, — че Черният вълк събарял крепостните стени с голи ръце и пиел човешка кръв!

— Значи затова е толкова зъл — защото страда от стомашно разстройство! Ако дойде в Белкърк, ще му предложим превъзходна шотландска бира!

— Тате рече — започна друго дете, — че до него яздел истински великан, наречен Арик, който имал огромна секира, с която накълцвал на парчета малките деца…

— А аз пък съм чувал, че…

Джени ги прекъсна със смях:

— Нека ви кажа какво съм чувала аз — и ги поведе към абатството. — Чувала съм — започна да импровизира тя, — че бил толкова стар, та трябвало да присвива очи, за да може изобщо да види нещо.

Тя изкриви лице в комична гримаса, протегна напред ръце и се заклатушка като пияна.

През целия път до абатството продължи да говори на децата, а те охотно се включиха в играта, добавяйки свои собствени измислици, за да направят образа на Вълка още по-абсурден.

Небето изведнъж притъмня. Джени тъкмо щеше да каже поредната шега за херцога, когато зърна група ездачи, приближаващи се по пътя към тях. Красиво момиче, облечено също като нея в сиво расо, с бяло покривало на главата и сив воал, яздеше най-отпред, седнало настрани на седлото, а покорната му усмивка потвърждаваше онова, което Джени и без това вече знаеше.