Читать «Кралството на мечтите» онлайн - страница 5

— Вие ли сте дъщерята на владетеля на „Мерик“?

При споменаването на името „Мерик“ двама от мъжете край кладенеца внезапно замръзнаха, зарязвайки кофата с вода и разменяйки учудени, злобни погледи, след което отново възобновиха заниманието си, скривайки лица в сенките.

— Да — отвърна невъзмутимо Дженифър. — Вие носите новини от баща ми, така ли е?

— Да, милейди. Той идва насам с голяма войска.

— Благодаря на Бога — въздъхна с облекчение девойката. — Как завърши битката при Корнуол? — попита след малко, готова да забрави личните си тревоги и да посвети вниманието си на шотландците, сражавали се на страната на крал Джеймс, подкрепил Едуард V в борбата му за английския престол.

Изражението на лицето му подсказа отговора на Дженифър още преди да е задала въпроса.

— Всичко бе свършило, когато си тръгнахме. В Корк и Тоунтън изглеждаше, че сякаш ще победим, същото мога да кажа и за Корнуол, докато самият дявол не се притече на помощ на Хенри, вземайки армията му под свое командване.

— Дяволът? — повтори Джени неразбиращо. Лицето на мъжа пред нея се изкриви от ненавист.

— Да, дяволът — самият Черен вълк, дано се пържи в пъкъла, откъдето се е пръкнал!

Две от селянките мигновено се прекръстиха при споменаването на Черния вълк — най-мразения и страшен враг на Шотландия. Обаче следващите думи на мъжа ги накараха да потреперят от страх:

— Черният вълк се връща в Шотландия. Хенри го изпраща с нови сили да се бие с нас, задето подкрепяме крал Едуард. Ще настанат кланета и кръвопролития, също както последния път, когато беше тук, само дето сега ще е още по-лошо, помнете ми думата! Клановете бързат да се приберат по домовете си и да се подготвят за битка. Мисля, че Вълкът ще нападне първо „Мерик“, преди да се нахвърли върху останалите от нас, защото хората от вашия клан избиха най-много англичани в битката при Корнуол!

Изричайки тези думи, той се поклони вежливо, сложи шлема си и се метна на коня си.

Малко след това насъбралите се край кладенеца хора взеха да се разотиват по къщите си, а оцелелите от битката поеха по пътя, извиващ се през чукарите и моравите, водещ нагоре към хълмистите земи.

Двама от мъжете обаче не продължиха по пътя. Те стигнаха до първия завой, след което внезапно обърнаха конете си надясно, пришпорвайки ги в галоп към гората.

Ако Джени ги бе наблюдавала, щеше да ги види как препускат между дърветата покрай пътя вдясно от нея. Обаче през това време се беше замислила върху предстоящия кошмар, който щеше да връхлети жителите на Белкърк. Селището се намираше точно на пътя между Англия и замъка „Мерик“.

— Вълкът идва! — крещеше една жена, притиснала дете към гърдите си, сякаш така можеше да го защити. — Боже, имай жал над нас!

— „Мерик“ ще удари той — извика един мъж, а в гласа му се усещаше страх. — Господаря на „Мерик“ ще иска той, него да захапе в челюстите си, но тежко и горко на Белкърк…

— Да — включи се и един старец, — Белкърк ще бъде опустошен.