Читать «Законът на Устър» онлайн - страница 14

— В какъв смисъл?

— Като ти обясня, ще разбереш.

— Тогава ела в трапезарията и ми обясни час по-скоро. А сега, мила ми загадъчна лельо — продължих аз, когато Джийвс сервира храната и се оттегли, — можеш да започнеш.

За миг настъпи мълчание, нарушавано единствено от хармоничните звуци, издавани от леля ми при поглъщането на брендито и от мен при посръбването на кафето. Накрая тя остави чашата и пое дълбоко дъх.

— Бърти, ще започна с няколко думи по адрес на сър Уоткин Басет. Да му изсъхнат розите дано. Да му се напие мъртвешки готвачката, когато е поканил петдесет души на вечеря. Кокоша слепота да натръшка кокошките му.

— Че той гледа ли кокошки? — вметнах аз с интерес.

— Да му се спука водопроводът и термити, ако в Англия се въдят такива, да изгризкат Тотли Тауърс до основи. А когато тръгне към църковния олтар с дъщеря си Мадлин под ръка, за да я връчи на онова магаре Джин-Ботъл, да го налегне пристъп на кихавици и тогава да открие, че си е забравил носната кърпа.

Тя млъкна, а на мен ми се стори, че това излияние, макар и от сърце, не е по същество.

— Точно така. Подписвам се под всяка твоя дума. Но какво ти е сторил?

— Ще ти разкажа. Помниш ли онази сметаниера във формата на крава?

Забучих вилицата в пърженото яйце и потреперих.

— Дали я помня? Трудно мога да я забравя. Няма да ми повярваш, лельо Далия, но когато отидох в онзи магазин, по някакво поразително съвпадение там се намираше не друг, а самият Басет…

— Не е било съвпадение. Отишъл е да види сметаниерата и да прецени дали е толкова хубава, колкото му я описа Том. Защото, можеш ли да си представиш подобно скудоумие, Бърти, твоят смахнат чичо му сподели всичко за нея. Би трябвало да знае, че оная хиена веднага ще скрои някаква пъклена интрига, за да се докопа до кравата. И го направи. Вчера Том обядва със сър Уоткин Басет в клуба му. В менюто фигурирал студен омар и оня Макиавели го насъскал да си го поръча.

Не повярвах на ушите си.

— Да не искаш да кажеш — смаях се аз, защото бях добре запознат с крайно деликатния и нежно устроен механизъм на храносмилането му, — че чичо Том е ял омар? След всичко, което преживя по Коледа?

— Подкокоросан от оня тип, той не само изплюскал тонове омари, но и погълнал планини от краставици. Според неговата версия, която едва беше в състояние да ми разкаже сутринта, защото, като се прибра вчера, можеше само да стене, в началото не се поддавал. Бил силен и непоколебим. Но след това обстоятелствата го надвили. Оказва се, че в клуба на Басет слагат студените предястия на обща маса, поставена така, че както и да седнеш, все са ти пред очите.

Кимнах.

— И в „Търтеите“ е така. Веднъж Коко Потър-Пърбрайт шест пъти последователно улучи с хлебчета баницата с дивеч от мястото си до най-далечния прозорец.

— Това е причинило и падението на клетия Том. Би могъл да устои на приказките на Басет за омари, но гледката се оказала непосилна. Рухнал, натъпкал се като изгладнял ескимос и в шест часа портиерът на клуба се обади да ме моли да изпратя кола да прибере тленните останки, открити от един прислужник да се гърчат в ъгъла на библиотеката. След половин час Том пристигна с немощни молби на уста за сода бикарбонат. Сода бикарбонат, друг път! — заяви леля Далия с горчив, безрадостен смях. — Наложи се да прибегнем до двама лекари и промивка на стомаха.