Читать «Законът на Устър» онлайн - страница 129

— Това е краят на един съвършен ден, Джийвс. Какво ми говореше за чучулигите?

— Сър?

— А май и за охлювите.

— О, да, сър. Годината клони към пролетта, денят клони към утринта, часът е седем и роса роси по хълма…

— Дай за чучулигите, Джийвс. За охлювите. Сигурен съм, че бяха замесени чучулиги и охлюви.

— Сега ще стигна до чучулигите и охлювите, сър. Чучулига на стряхата, охлюв върху трънката…

— Те това е. А основната мисъл?

— А Бог е на небето и в съгласие със света19.

— Това е същината. Дори аз не бих го казал по-добре. И все пак, Джийвс, остана да ме чопли нещо. Изгарям от любопитство да чуя скритите факти около Юлейли.

— Опасявам се, сър…

— Ще си трая. Нали ме познаваш, гроб съм.

— Правилата на клуба „Ганимед младши“ са извънредно строги, сър.

— Знам. Но можеш леко да ги понарушиш.

— Съжалявам, сър…

Взех съдбовно решение.

— Джийвс — започнах аз, — ако ми кажеш всичко за Юлейли, ще отидем на твоето околосветско пътешествие.

Видимо взе да се колебае.

— Сър, но само под най-строг секрет…

— Естествено.

— Господин Споуд е крояч на дамско бельо, сър. Надарен е със значителен талант в тази област и тайно го упражнява от години. Той е основател и собственик на магазина на улица Бонд, известен като „Сестри Юлейли“.

— Не може да бъде!

— Може, сър.

— Велики Боже, Джийвс! Нищо чудно, че не иска да се разчуе.

— Да, сър. Това безспорно ще срине авторитета му пред неговите политически следовници.

— Човек не може да бъде едновременно преуспяващ Диктатор и да крои дамско бельо.

— Да, сър.

— Или едното, или другото. Но не и двете.

— Точно така, сър.

Замислих се.

— Е, Джийвс, сделката си струваше. Нямаше да мога да мигна от любопитство. Може пък околосветското пътешествие да не се окаже чак толкова гадно.

— Повечето господа ги намират за забавни, сър.

— Наистина?

— Да, сър. Срещат нови лица.

— Вярно. Не бях помислил за това. Лицата ще бъдат нови, нали? Хиляди и хиляди лица, а Стифиното няма да е сред тях.

— Точно така, сър.

— Най-добре още утре купи билетите.

— Вече съм ги купил, сър. Лека нощ, сър.

Вратата се затвори. Угасих лампата. Няколко секунди полежах, заслушан в отмерения тропот на полицая Оутс, и се замислих за Гъси и Мадлин Басет, за Стифи и стария Смрадльо Пинкър и за хармонията, от която преливаше в момента любовният им живот. Представих си как чичо Том получава сметаниерата си, а леля Далия улучва психологическия момент и му изкопчва тлъст чек за „Будоарът на милейди“. Усетих, че Джийвс е прав. Охлювът бе разперил криле, а чучулигата се намираше на тръна… или май беше обратното, а Бог беше на небето и в съгласие със света.

Очите ми неусетно се затвориха, мускулите ми се отпуснаха, дишането ми стана тихо и равномерно и сънят, който правеше нещо, което съм забравил, на нещо друго в ръкава20, което също не помня, ме заля с благодатна вълна.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4347

Издание:

П. Г. Удхаус. Законът на Устър

Английска, второ издание

Превод: Савина Манолова

Редактор: Жечка Георгиева

Художник на корицата: Виктор Паунов