Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 47

— Надявам се това да не е засегнало мозъка ви — обади се саркастично Том.

Дън не му обърна внимание.

— Другото, което може да ти се случи, е да се разболееш от болестта Чагас.

— Болестта Чагас?!

— Tripanosoma cruzi. Пренася се чрез ухапване от насекоми, както и чрез екскрементите им, в които живеят паразитите. Когато започнеш да чешеш ухапаното място се инфектираш. Не чувстваш нищо нередно — докато не минат десет-дванайсет години. Отначало забелязваш, че стомахът ти се подува, после ти е трудно да дишаш, не можеш да преглъщаш. Накрая сърцето се разширява и се пръсва. Не е известно лечение.

— Прекрасно — каза Том. Най-сетне келнерът го беше удостоил с внимание. — Уиски. Нека бъде двойно.

Дън продължи да гледа Том, по устните му заигра тънка усмивка.

— Близки ли сте с копиеносната змия?

— Не бих казал. — Както изглежда, ужасяващите истории за джунглата бяха запазената марка на Дерек Дън.

— Повечето отровни змии са познати на човека. Кафяво-жълтият кротал, например. Местните го наричат barba amarila. Когато е малък живее по дърветата и клоните. Слиза долу, ако се почувства застрашен. Ухапе ли те такова нещо, сърцето ти спира на трийсетата секунда. Тук се среща и бушмастерът, най-голямата отровна змия в света. Дълга дванайсет стъпки и дебела колкото човешко бедро. Не е чак толкова отровна, колкото копиеносната. Ако такава те ухапе, може и да изкараш двайсетина минути.

Дън се изкиска и отпи от питието си.

Сали промърмори нещо от рода на колко ужасно звучи това.

— Чували сте за кандиру⁵, нали? Само че това не е история за пред дами. — Дън погледна някъде над главата на Том и примигна.

— Хайде, разкажете я. Сали не е чак толкова префинена.

Сали го погледна с гневен блясък в очите.

— Живее в тукашните реки. Да кажем, отивате за едно освежаващо сутрешно гмуркане. Не подозирате нищо, радвате се на живота, а това коварно същество се насочва право към слабините ви, пуска безброй иглички и се закотвя точно в пикочния ви канал.

Чашата на Том замръзна по средата на пътя към устата му.

— Блокира пикочния канал. Ако не намерите хирург адски бързо, пикочният ви мехур се пръсва.

— Хирург? — попита със слаб глас Том.

Дън се облегна назад.

— Точно така.

Том усети, че гърлото му пресъхва.

— И какво точно трябва да направи хирургът?

— Ампутация.

Питието най-после стигна до устата на Том и той загълта бързо парливата течност.

Англичанинът се засмя силно.

— Сигурен съм, че сте чували за пирани, електрически змиорки, анаконди и неща от този род. — Той махна пренебрежително с ръка — Опасността от тях силно се преувеличава. Пираните преследват само ако усетят кръв, а анакондите се срещат толкова рядко на север и не ядат хора. Блатата в Хондурас обаче имат едно предимство: в тях няма пиявици. Но си отваряйте очите за маймунски паяци, въпреки че…