Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 179

Бродбент завъртя глава и потупа сина си по рамото. Направи го с неприкрита нежност:

— Радвам се, че те виждам, синко.

После се обърна към Върнън:

— И теб, Върнън. — Огледа се, местейки сините си очи от един към друг. — Том, Върнън, Филип, Борабей — аз съм изумен. Направихте го. Открихте ме. Храната и водата ми бяха на свършване. Щях да издържа не повече от ден-два. Вие ми дадохте втори шанс. Не съм го заслужил, но го приемам. Премислих доста в тази тъмна гробница…

Той вдигна очи нагоре, към пурпурното море от планини и златното небе, и пое дълбоко въздух.

— Добре ли си? — попита Върнън.

— Ако имаш предвид рака, сигурен съм, че продължава да си е в мен — просто още не съм ритнал камбаната. Остава ми някой и друг месец. Проклетникът, влязъл ми е в мозъка — досега не съм ви го казвал. Но дотук добре: чувствам се страхотно. — Той се огледа — Хайде да се разкарваме оттук.

Том каза:

— За съжаление, това не е чак толкова просто.

— Как така?

Том погледна братята си:

— Имаме проблем и той се казва Хаузър.

— Хаузър! — Бродбент беше шокиран.

Том кимна и разказа на баща им всички подробности за тяхното пътуване.

— Хаузър! — повтори Бродбент, гледайки към Филип. — Вие сте се обединили с това копеле?

— Съжалявам — каза Филип. — Предполагах…

— Предполагаше, че той знае накъде съм тръгнал. Грешката е моя: трябваше да предвидя тази възможност. Хаузър е безмилостен садист, веднъж почти уби едно момиче. Най-голямата грешка в живота ми е, че съм го взел за партньор. — Той се отпусна на скалата и поклати глава — Не мога да повярвам на какви рискове сте се изложили тук. Господи, каква грешка направих. Всъщност, последната измежду многото.

— Ти си ни баща — прекъсна го Борабей.

Бродбент изсумтя:

— Какъв баща само! Да ви подложа на такова нелепо изпитание. Навремето идеята ми изглеждаше добра. Не мога да разбера как изобщо ми е хрумнало. Що за глупаво и лекомислено копеле съм бил!

— Е, и ние не сме били точно „Тримата Ми Сина“ — каза Филип.

— Четирима сина — поправи го Борабей.

— А може би има и други? — попита Върнън, вдигайки вежди.

Бродбент поклати глава.

— Не и доколкото на мен ми е известно. Четирима прекрасни сина, ако ми е стигал мозъкът да го осъзная. — Той спря сините си очи върху Върнън. — С изключение на тази брада, Върнън. Исусе Христе, кога ще вземеш да подстрижеш всичките тези косми? Изглеждаш като арабски молла.

— Ти самият не си кой знае колко изрядно подстриган и избръснат — ухили се Върнън.

Бродбент махна с ръка и се засмя:

— Забрави какво казах. Старите навици са упорито нещо. Остави си проклетата брада.

Настъпи неловка тишина. Слънцето се издигаше високо над планините, а светлината от златна бе станала бяла. Над главите им изпърха рояк птици и с плавни движения се стопи в далечината.

Том се обърна към Борабей:

— Трябва да обмислим плана си за спасение.

— Да, братко. Вече мисля за това. Ще почакаме тук, докато се мръкне. После ще тръгнем обратно. — Той погледна към ясното небе. — Тази вечер ще вали, ще имаме прикритие.

— И какво стана с Хаузър? — попита Бродбент.