Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 178

Беше по-ужасяващ и от труп. Спря пред тях, олюлявайки се, като мигаше с очи. Напълно гол, смален, прегърбен, мръсен, около него се носеше дъх на смърт. Устата му зееше отворена, като на луд. Примигна, подсмръкна, отново примигна на дрезгавата светлина с празни, безцветни очи. Лицето му изразяваше неразбиране.

Максуел Бродбент.

Секундите се точеха, братята стояха неподвижни и безмълвни.

Бродбент ги гледаше, едното му око трепкаше. Той примигна отново и изправи глава. Подутите очи, хлътнали в огромни тъмни кръгове, се спираха бавно върху лицето на всекиго от тях. Той си пое шумно дъх.

Независимо колко му се искаше, Том не можеше да произнесе и дума. Само гледаше как баща им продължава да се взира в тях. Очите му преминаха още веднъж по лицата им, вече с по-смислен израз. Той се изкашля, устата му помръдна, но от нея не излезе никакъв звук. Бродбент протегна трепереща ръка, след което устните му се разтвориха. Прочисти гърлото си, избоботи нещо и се приближи още малко. Пое дъх отново и произнесе:

— Защо, по дяволите, толкова се забавихте?

Думите му прогърмяха и отекнаха в скалите, повторени от ехото. Магията изчезна. Това беше техният стар баща, в плът и кръв, какъвто си го знаеха. Том и останалите се втурнаха да го прегръщат. Той ги прегърна всички наведнъж, после един по един, като ги стискаше здраво с изненадващо силните си ръце.

След това отстъпи назад. Сякаш бе възвърнал предишния си ръст.

— Исусе Христе, — каза той и избърса лицето си. — Исусе, Исусе Христе!

Гледаха го и не знаеха какво да отговорят. Той поклати посивялата си едра глава:

— Исусе всемогъщи, радвам се, че сте тук. Господи, сигурно воня. Погледнете ме. Целият съм в боклуци. Гол, мръсен, отвратителен.

— Не, изобщо не — каза Филип. — Вземи и облечи това — И той му подаде ризата си.

— Благодаря ти, Филип. — Максуел облече ризата и я закопча несръчно, с отвикналите си пръсти. — Кой ти пере дрехите? Тази риза е истинско наказание. — Той се опита да се засмее, но смехът му премина в кашлица.

Когато Филип започна да събува панталона си, Бродбент вдигна едрата си ръка:

— Няма да оставя гол собствения си син.

— Татко…

— Погребаха ме гол. Свикнах така.

Борабей бръкна в раницата си от палмови листа и извади парче украсено платно.

— Облечи това.

— Ще ставам местен, а? — Бродбент несръчно го уви около кръста си. — Как се завързва това нещо?

Борабей му помогна да го завърже с конопена връв.

След това всички млъкнаха отново.

— Благодаря на Господа, че си жив — произнесе след няколко минути Върнън.

— Отначало не бях сигурен, мислех си, че съм умрял и съм отишъл в рая.

— Какво? Ти, в рая? Старият атеист сега вярва в рая? — вдигна вежди Филип.

Той погледна Филип, усмихна се и поклати глава:

— Толкова неща се промениха.

— Не ми казвай, че си открил Господ.