Читать «Усмихнатият труп» онлайн - страница 5

Чернокожият поклати глава и ми се намръщи — не гневно, а малко объркано.

Бърт ме стрелна с ядосан поглед, след това с усмивка се извърна към човека в инвалидната количка:

— А сега, господин Гейнър, доколкото знам, вие сте зает човек. Така че — на каква възраст точно е зомбито, което искате да вдигнем?

— Човек, който пристъпва направо към работа. Това ми харесва! — Гейнър се поколеба и погледна към вратата.

Влезе една жена. Беше висока, дългокрака, руса и със сини като метличина очи. Роклята й — ако можеше да мине за такава — беше розова и копринена. Висеше около тялото й точно както би трябвало, скривайки, каквото приличието изисква, но оставяйки твърде малко храна за въображението. Имаше дълги, бледи крака и бе обута в розови чехлички на висок ток. Жената пое величаво по килима и всички мъже в стаята я зяпнаха. Тя бе наясно с ефекта.

Отметна глава и се разсмя, но от устата й не се чу нито звук. Лицето й засия, устните се движеха, очите блестяха — но в пълна тишина, сякаш някой бе изключил копчето на телевизора. Облегна бедро на Харолд Гейнър и положи длан на рамото му. Той я прегърна през кръста и с този жест вдигна с още няколко сантиметра и бездруго късата й рокля.

Дали жената бе способна да седне с тази дреха, без всички да й видят прелестите? Надали.

— Това е Сисъли — представи я Гейнър.

Тя се усмихна ослепително на Бърт, а очите й искряха от беззвучния смях. Обърна се към мен и погледът й угасна, а усмивката изчезна. За миг на лицето й се изписа несигурност. Гейнър я потупа по бедрото. Усмивката отново пламна. Жената кимна грациозно и на двама ни.

— Искам да вдигнеш труп на двеста осемдесет и три години.

Зяпах инвалида и се питах дали разбира какво е казал току-що.

— Ами — обади се Бърт, — това са си почти триста годинки. Много са, като за вдигане на зомби. Повечето съживители изобщо не биха успели да се справят.

— Наясно съм с това — отвърна Гейнър. — Ето защо потърсих госпожица Блейк. Тя ще се справи.

Бърт ме погледна. Досега не бях вдигала толкова стар труп.

— Анита?

— Да, ще успея — кимнах.

Доволен, шефът ми отново се усмихна на Гейнър.

— Само че няма да се заема.

Началството бавно се извърна към мен с повехнала усмивка.

Гейнър още сияеше срещу нас. Телохранителите не помръдваха. Сисъли ме гледаше любезно с безизразни като кристали очи.

— Един милион долара, госпожице Блейк — заяви Гейнър с тихия си, мил глас.

Видях Бърт да преглъща. Стисна здраво облегалките на креслото. Неговата представа за секс са парите. Вероятно току-що бе чул най-високата сума в живота си.

— Нали разбирате какво точно искате, господин Гейнър? — полюбопитствах аз.

Той кимна.

— Ще ви снабдя с бял козел… — все още говореше мило и още се усмихваше. Само че очите му бяха потъмнели — страстни и изпълнени с предчувствие.

Изправих се.

— Хайде, Бърт, време е да си ходим!

Бърт ме сграбчи за ръката.

— Анита, седни, моля те!

Взирах се в дланта му, докато той не ме пусна. Очарователната му маска изчезна и ми разкри притаения отдолу гняв, след което той отново се превърна в господин Любезен бизнесмен.