Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 24

— Днес е много спокойно — каза асистентката. А после добави с кисела усмивка: — Всеки ден е спокойно.

След още няколко завоя по коридорите, тримата най-сетне стигнаха до кабинета на главния директор. Той бе висок мъж, към шейсетте, с волево, четвъртито лице, гъста сива коса и вродено строго изражение. Казваше се Гудмундур Расмусен, беше пенсиониран, но преди около година го бяха привикали да поеме банката. Кабинетът му беше впечатляващо празен — едно бюро, няколко удобни стола и маса за съвещания. В единия ъгъл се виждаха два кашона. Това напомни на Магнъс за полицейската централа, от която идваше.

— Това, което се случи с Оскар, е ужасно. Ужасно! — каза Гудмундур. — Аз не го познавах добре. Той беше от младото поколение. По мое време действахме по различен начин — той поклати глава и изцъка с език, — много различен. Затова от една година насам се опитвам да оправя бакиите на Оскар и ортаците му.

— Харесваха ли го колегите му в банката? — попита Магнъс.

— Да — каза Гудмундур. — Дори след като всичките му грешки излязоха наяве. Той беше харизматичен, хората обичаха да работят за него. — Строгата бръчка стана по-дълбока. — Много ми е трудно да се съревновавам с това. Служителите си спомнят с носталгия годините, когато Оскар им е бил шеф. Явно не осъзнават, че тези години бяха пагубни за банката. Нещата трябва да се променят. Банката е вече собственост на правителството. Трябва да внимаваме и да не правим нищо прибързано.

На вратата се почука и в стаята влезе мъж на около трийсет години. Беше самоуверен, със зализана назад коса и скъп костюм. Облак одеколон обяви появата му. Той подаде на шефа си лист хартия.

— Може ли един подпис, Гудмундур?

Гудмундур дръпна листа и го прегледа.

— Тези хора са банкери, нали?

— Да. Често работим с тях.

— Не! Банката няма да плаща за това. Вече ти казах: ако не си клиент, ще си плащаш от собствения джоб! — той закова младия банкер с поглед и му върна неподписания документ.

— Ама…

— Бях пределно ясен! — отсече Гудмундур.

Банкерът взе листа и излезе от кабинета, без да обели дума.

Гудмундур поклати глава.

— Тези хора не могат да проумеят, че светът се е променил. Така… За какво говорехме?

— Че Оскар е бил всеобщ любимец. Значи не е имал врагове в банката? — попита Магнъс.

— Мисля, че не. Но може да е имал извън банката. Той все пак беше от шайката млади банкерчета, които разориха страната, и хората го винят за това — Гудмундур поклати глава. — Те просто нямаха опит да управляват банки. Беше безотговорно да им се поверява тази работа.

Магнъс долови както огорчение, така и задоволство в коментара на Гудмундур за подвизите на юпитата.

— Разбрахме, че специалният прокурор разследва Оскар за пазарна манипулация. За какво точно става дума?

— Заемал е пари на клиенти и приятели, за да си купуват акции в банката, и го е правел тайно. Поне в това го обвиняват.

— Някои от въпросните клиенти да са били руснаци?

Гудмундур се смръщи.

— Съмнявам се, но не съм сигурен. Съществува цяла мрежа от холдинги на места като Тортола и Лихтенщайн и е истински кошмар да разбереш кой всъщност е собственикът. Но нашата банка има много малко клиенти руснаци… Всъщност, не се сещам за нито един.