Читать «Отново и отново» онлайн - страница 82

Най-сетне допълзя до вратата на машинното отделение и малко по малко се заизправя, за да намери бравата.

Пръстите му докоснаха дръжката и я дръпнаха, но силите отново го напуснаха и той се свлече отчаян на колене и опря чело в студения метал на вратата.

Доста време изтече, преди да направи нов опит. Този път бравата изщрака, вратата се поддаде и Сътън рухна обезсилен напряко върху прага.

Най-сетне, след толкова дълга пауза, че му се струваше, че никога няма да успее да го направи, той се надигна и сантиметър по сантиметър запълзя към двигателите.

30

Ашър Сътън се свести сред тъмнина.

Тъмнина и безпаметност.

Безпаметност и бавно нарастващо удивление.

Лежеше върху твърда и гладка повърхност, а ниско над главата му имаше метален таван. Точно до него нещо бръмчеше и боботеше. Той го бе прегърнал с една ръка и знаеше, че дълго е лежал така, притиснал го в прегръдките си, като дете, което спи с любимото си плюшено мече.

Загубил бе изцяло чувството за време и пространство и не помнеше нищо от предишното си съществуване. Струваше му се, че като с магия току-що отново е възвърнал живота, разума и знанията си.

Лежеше неподвижен и очите му привикнаха с мрака и той видя отворената врата и тъмната, вече изсъхнала следа, която водеше през прага в другото помещение. Нещо беше се влачило насам, оставяйки след себе си диря и той дълго лежа вцепенен от ужас, като се чудеше какво ли е било. Защото то сигурно беше още тук и може би представляваше опасност.

Но той чувствуваше, че е сам, и пулсиращият до него двигател сякаш го потвърждаваше… така изведнъж откри, че е разбрал какво всъщност представлява бръмчащият предмет. Названието и осъзнаването дойдоха от само себе си, без съзнателно усилие от негова страна, сякаш това бе нещо, което през цялото време е разпознавал, само че първо си припомни названието, а едва после се досети какво означава то, а това, помисли си той, е доста странно.

И така боботещото нещо бе просто един двигател и той лежеше на пода, а металът над главата му беше някакъв покрив. Тясно помещение, помисли си той. Тясно помещение, в което е разположен двигател, а отвъд вратата имаше друго помещение.

Кораб! Точно така. Намира се в кораб. А тъмната диря водеше през прага отвъд.

Отначало си бе помислил, че някакво живо същество е пропълзяло там, като е оставило следа от собствената си слуз, но сега внезапно се досети. Дирята е оставил самият той, докато е пълзял към двигателите.

Както лежеше спокойно, изведнъж си припомни всичко и удивен започна да проверява тялото си. Докосна с ръка гръдния си кош и напипа обгорените дрехи, чиято втвърдена, сбръчкана материя одраска пръстите му; но раните ги нямаше. Гръдният му кош бе цял и гладък и твърд. Нормална човешка плът. Без дупки.

Значи е възможно, помисли си той. Спомням си, че се чудех на какво друго може да съм способен, дали Джони не държи в запас още някой фокус и дали тялото ми не притежава неподозирани възможности.