Читать «47 ронини» онлайн - страница 23

Защото съществото, което преследваха дни наред, не беше обикновен звяр, не беше дори нещо толкова страховито като мечка или вълци през зимата. Това беше цилин. Кай никога не бе виждал цилин, а беше виждал повече странни неща, отколкото някой в замъка Ако можеше да си представи.

Беше виждал рисунки, направени от хора, които твърдяха, че са виждали цилин, но очевидно това не беше вярно. Изображенията бяха толкова нелепи, колкото и уродливи. Но също така бе чувал истината за цилин от онези, които го бяха виждали. Техните разкази вдъхваха страхопочитание и ужас, още повече че бяха верни.

Цилин рядко бяха виждани от хората или от някое друго създание, дори във високите долини на най-отдалечените планини — тяхното обичайно обиталище и светилище, въпреки че имаха огромни размери. Те бяха срамежливи самотни същества, които ядяха само растителност. Бяха му казали, че цилин се придвижват от едно място на друго с безкрайно търпение, скитат по планинските склонове, размишлявайки върху отвлеченото и непознаваемото, често се движат толкова бавно, че обрастват с пълзящи растения и клони, докато не станат напълно невидими за човешките очи.

Но в привидната способност на цилин да изчезват от погледа имаше нещо повече от естественото сливане с природата. Хората не бяха единствените същества на този свят, които зорко следяха за прояви на злина у другите хора. И подобно на много същества от девствените гори и обвитите с облаци високи планини, цилин водеха странно съществуване, проявяващо се отчасти в този свят и отчасти в света на духовете. Съществата, които хората наричаха йокай — демони, просто бяха по-мощни манипулатори на чи енергията, която изпълваше цялата вселена и пронизваше всички живи и неживи неща.

„Защо камъните притежават чи?“ Той внезапно си спомни въпроса, който му бяха задали, когато беше момче. Още носеше белезите от това, че не успя да отгатне отговора. Но през годините търпението и издръжливостта го бяха запазили жив, а на камъните им беше нужно повече търпение и издръжливост, отколкото на повечето неща в природата. Сега вече разбираше как всички използват чи енергията по свой начин — както хората я използваха, за да се движат, независимо дали го осъзнаваха или не, по същия начин камъните я използваха, за да стоят неподвижни.

Имаше дни в собствения му живот — особено редките дни, когато зърваше Мика и тя го поглеждаше все още с копнеж в очите — когато изпитваше чувството, че малко по малко се превръща повече в камък, отколкото в човек.

Но колкото повече си даваше сметка за собствените си недостатъци като човешко същество, толкова повече осъзнаваше колко оскъдни са човешките сетива в сравнение със способностите на йокай, чието осъзнаване на чи енергията им позволяваше съзнателно да черпят от нея, за да извършват действия, които хората наричаха невъзможни, свръхестествени, демонични.