Читать «1Q84. Книга втора» онлайн - страница 5

— Наистина е така — рече вдовицата. — Смята се, че първото поругано момиче е била дъщеря му. Станало е преди десет години, когато е била на десет.

* * *

Вдовицата позвъни по вътрешния телефон и нареди на Тамару да донесе бутилка шери и две чаши. Зачакаха го смълчани; всяка от двете имаше нужда да подреди мислите си. Тамару влезе с поднос с нова бутилка шери и две тънки, елегантни кристални чашки. Подреди всичко това на масичката, отвинти капачката с рязко, точно движение, сякаш прекърши пилешки врат. Бутилката загъргори, докато наливаше шерито. Вдовицата кимна, Тамару се поклони и, както винаги, напусна помещението, без нищо да каже. И стъпките му бяха безшумни.

Не само за кучката жали, рече си Аомаме. И изчезването на момичето го е наранило дълбоко. Толкова важно бе за вдовицата, а така да му изчезне под носа! Технически погледнато, той не носеше отговорност за детето. Не беше живеещ на обекта охранител; ако нямаше нещо специално, което да го задържи у вдовицата, нощем спеше в собствения си дом, на десет минути път пеша. И смъртта на кучката, и изчезването на момичето се бяха случили през нощта, докато не е бил на работа. И на двете е нямало как да попречи. Пък и задачата му бе да охранява вдовицата и къщата с върбите. В задълженията му не влизаше приютът, който поначало бе извън оградата на резиденцията. И въпреки всичко Тамару възприемаше събитията като личен провал — и като непростима обида.

— Готова ли си да се погрижиш за този човек? — попита вдовицата Аомаме.

— Напълно готова — потвърди Аомаме.

— Никак няма да ти е лесно — каза вдовицата. — Поначало задачите, които ти възлагам, никак не са леки. Но тази е нещо съвсем изключително. Ще направим цялата необходима предварителна подготовка, но никак не съм убедена, че ще сме в състояние да гарантираме сигурността ти. Рискът вероятно ще е по-висок от всеки друг път.

— Разбирам.

— Както и друг път съм ти казвала, предпочитам да не те пращам в опасни ситуации, но най-честно ти заявявам — този път изборът ни е ограничен.

— Не възразявам — рече Аомаме. — Не можем да оставим този човек жив на този свят.

Вдовицата вдигна своята чашка и плъзна част от шерито по езика си. После пак се загледа за известно време в златните рибки.

— Открай време обичам шери със стайна температура в летния следобед. Не съм почитателка на ледените напитки в горещ ден. Като си пийна малко шери и после си полегна, заспивам, без да се усетя. Докато се събудя, жегата поне отчасти си е отишла. Така ми се ще и да умра — да си пийна мъничко шери в някой летен следобед, да се опъна на дивана, да заспя и повече да не се събудя.

И Аомаме вдигна чашката си и отпи. Не беше любителка на шерито, но категорично изпитваше нужда да пийне нещо. Този път, за разлика от студения чай, успя да усети вкуса на напитката. Алкохолът прободе езика й.

— Искам да ми кажеш истината — рече вдовицата. — Боиш ли се от смъртта?

Аомаме не се замисли и за миг:

— Не особено. Повече ме е страх от това да живея като себе си.