Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 35

Ани използва момента, докато Рейф е с гръб към нея, бързо си сложи фустата и бельото и седна да се обуе чорапите. Мъжът се обърна и впи поглед в тънките глезени под запретнатата пола.

Тя сбръчка нос при мисълта, че носи едни и същи дрехи от два дни; нуждаеше се от баня, а дрехите й от пране, както и неговите, ала не й беше ясно как ще свърши тая работа. Можеше да стопли вода, за да се измият, но не можеше да си представи как седят увити в одеяла и чакат дрехите им да изсъхнат. Все пак трябваше да намери някакъв изход — баща й винаги бе твърдял, че чистотата е също толкова важна за оздравяването на болния, както и медицинските познания на лекаря, и че хората възвръщат здравето си по-бързо, когато около тях е чисто.

— Трябваше да ми кажеш да взема лампата — каза тя и разпери ръце. — Тогава нямаше да има нужда да отваряме вратата и да мръзнем.

— Имам свещи в дисагите, обаче е по-добре да ги пазим, защото ако времето се влоши, няма да можем да отваряме вратата.

Тя се примъкна до огъня и разтри ръцете си, за да ги стопли, сетне прокара пръсти през косата си и я вдигна на кок. Сложи вода за кафе и започна да приготвя закуска, когато Рейф седна на одеялото.

— Гладен ли си?

— Немного.

— Възвърне ли ти се апетитът, значи си се оправил.

Наблюдаваше я как пържи бекон и забърква тесто за палачинки. Вършеше всичко с бързи, пестеливи движения, в които прозираше вродена грациозност — това му се нравеше. Отново е прибрала косата си на кок, с раздразнение помисли той. Искаше му се косата й да е разпусната, ала дългата коса лесно може да се подпали. Трябваше да почака до вечерта, за да усети копринените кичури между пръстите си. Дано довечера не е толкова уплашена, пожела си Рейф. Не я обвиняваше. Би трябвало да й хлопа дъската, за да не я е страх при подобни обстоятелства.

— Дрехите ни се нуждаят от пране — сухо каза тя, без да го гледа. Беше заета да сипва тесто в нагорещената мазнина. — Трябва и да се окъпем. Не знам точно как ще стане, но е необходимо. Не желая да стоя мръсна.

Имаше доста случаи, в които е бил доста по-мръсен от сега, а и жените имаха различни представи за тия неща.

— Ами аз имам чисти дрехи в дисагите — каза Рейф. — Трябваше да те подсетя и ти да си вземеш дрехи за смяна, ала умът ми бе другаде. — Как да се задържа на крака, как да избягам от Треърн и да остана жив, как ме възбужда докосването на ръцете ти… — Можеш да облечеш една от ризите ми, само че панталоните няма да ти станат.

— Благодаря — прошепна тя. Руменина изби по страните й, щом се наведе над огъня. Да обуе панталон! Ами че краката й ще бъдат така очертани, че все едно е гола… Тя пропъди тази мисъл, като се сети, че той вече е видял доста повече. Бе готова да носи панталон, само и само да може да изпере дрехите си. Някак си щеше да се примири с това, щом необходимостта го изискваше.

Той си хапна добре и я изненада приятно — предполагаше, че няма да може да сложи и залък в уста. Сетне Ани запари чай от върбови кори, той го изпи и тя прегледа раните му. Имаше видимо подобрение в сравнение с предишния ден. Ани отново ги наложи с листа от живовляк и постави чиста превръзка.