Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 155

— Продължавай да го търсиш — каза Рейф. Вече не знаеше какво да прави. Дори и пиян доктор бе по-добър от нищо.

— Рейф — извика Ани от спалнята. — Ноа? Елате тук! На Атуотър му беше неудобно да влиза при родилката, но нямаше как. Рейф се приближи до Ани и взе ръката й. Как можеше да изглежда толкова спокойна, а той да трепери от страх? Тя му се усмихна и се намести по-удобно.

— Забрави за доктора — каза Ани на Атуотър. — Доведи г-жа Уикенбърг. Майка е на пет деца и има глава на раменете си — тя ще знае как да ми помогне. Дори и да не знае, аз знам. — Тя се усмихна на Рейф. — Всичко ще е наред.

Атуотър тичешком напусна къщата. Поредната контракция сви корема на Ани, тя сграбчи ръцете на Рейф и ги постави върху втвърдяващия се корем, за да може той да почувства бурните движения на детето. Лицето му побеля, ала контракцията премина и Ани се отпусна назад с усмивка.

— Не е ли прекрасно? — въздъхна тя.

— Как ще е прекрасно, дявол да го вземе! — възрази той. Изглеждаше разстроен. — Ти имаш силни болки!

— Нашето бебе ще се роди скоро. Израждала съм много деца, но никога не съм била в положението на майката. Наистина е интересно, научих толкова много неща.

На Рейф му призля.

— Ани, това не е лекция в медицинската школа!

— Знам, скъпи. — Тя погали косата му. — Съжалявам, че си толкова разстроен, но наистина всичко е наред. — Тя бе изненадана от неговата загриженост, ала всъщност би трябвало да очаква подобно нещо. Никоя бъдеща майка не е била толкова глезена, колкото Ани по време на дългото пътуване до Финикс, чисто нов град с чисто нови порядки. Угаждаше й не само Рейф, но и Атуотър, който напусна службата си и Маккей му предложи да купят заедно едно голямо ранчо в Солт Ривър Вали.

Рейф не й разрешаваше да започне да практикува преди раждането, ала времето минаваше бавно в безделие и мисли за растящото в нея дете. Отначало при нея идваха само жени с гинекологични оплаквания и бременни, понякога водеха и децата си. Повечето хора все още ходеха при д-р Ходжис, който бе жертва на привързаността си към бутилката, но много от пациентките й я уверяваха, че след като роди и започне да работи по цял ден, семействата им ще започнат да идват при нея.

Тя се радваше, че е зима и не трябва да ражда в горещо време. През лятото спяха на верандата, макар че къщата бе построена в испански стил с арки, много простор и високи тавани, така че да държи хлад. Тя обичаше новия си дом. Изобщо новият й живот й се струваше прекрасен. Беше щастлива, че е с Рейф. Той все още беше упорит и непреклонен, все още беше онзи строен, опасен мъж със светлите кристални очи, който само с поглед караше хората да треперят, ала Ани добре знаеше колко страст и чувственост се крият у него и не се съмняваше в силата на любовта му. През есента той я бе носил на няколко пъти до едно скришно място, където лежаха под синьото небе далеч от хорските погледи и се любеха голи върху едно одеяло, постлано на топлата земя. Кожата й бе станала много чувствителна от бременността и Рейф пробуди в нея нови, непознати усещания. Когато коремът й се закръгли, тя се срамуваше да се съблича, но Рейф обичаше да чувства движенията на детето в нея.