Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 116

Надяваше се, че запасите й от върбови кори ще стигнат. Донесе вода и я сложи да възври. Щеше да свари слаб чай; той щеше да понижи температурата на болните, а и запасите щяха да й стигнат за по-дълго време. Беше сигурна, че индианците знаят кои местни растения помагат при треска, но не говореше езика им и не можеше да ги пита.

Докато чаят се запарваше, тя отново обиколи колибите, за да потърси лековити билки. Може би някои от тях щяха да й свършат работа. Рейф я следваше по петите, нащрек като диво животно.

Бебето отново започна да плаче — сигурно беше гладно. Тя влезе във вигвама, където лежеше детето, и го взе на ръце. Явно беше по-скоро уплашено, отколкото гладно, защото се успокои веднага. Сърцето й се късаше, като го чуваше как плаче, затова реши да го носи с нея. Опасността от зараза бе еднаква навсякъде.

Ани намери връзки изсушени растения, но по-голямата част й бяха непознати. Бе прекарала твърде малко време в тази област и не бе имала възможност да изследва лечебните свойства на местните растения. Въпреки това Ани взе билките със себе си; може би старицата щеше да й покаже как да ги използва.

Двете момченца изпълзяха от техния вигвам и впиха в нея огромните си уплашени очи. Едно току-що проходило дете влачеше подире си лък, който бе по-голям от него. Ани тръгна към тях, искаше й се да ги успокои, ала те профучаха покрай нея и отново се скриха.

— Дай ми бебето — измърмори Рейф. Тя го държеше в едната си ръка, а с другата се мъчеше да сипе мед и канела в чая от върбови кори. Погледна го с неприкрито учудване; стори й се нелепо тези ръце със стоманени мускули да прегръщат бебе. Усмихна се и му връчи детето.

То отново се разплака. Рейф погали малката главица с голямата си ръка, притисна телцето му до гърдите си, ала то не се успокои. Ани го погледна тревожно.

— Страх ме е да не се разболее — каза тя. — Шарката е много опасна за малки бебета. Може би просто е гладно.

Рейф си помисли, че то плаче, защото вече не е в ръцете на Ани. Явно беше гладно, но ласките й го бяха успокоили. Рейф бръкна с пръст в буркана с мед и докосна устничките на детето. Бебето го облиза, усети сладкия вкус и жадно засмука пръста. Рейф се намръщи, щом двете остри зъбчета се забиха в плътта му.

— Хей, малък канибал такъв, я да ме пускаш!

Медът свърши и пръстът вече не бе вкусен. Бебето отново се разплака. Рейф понечи отново да натопи пръста си в меда, ала Ани го възпря.

— Не бива да се дава мед на малки бебета. Понякога им става зле от него. Може би майката все още кърми; иди и провери! Ако няма мляко, от закуска остана една палачинка. Натопи я във вода и давай малки парченца на бебето. И виж дали не се е подмокрило!