Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 107
Линда Хауърд
Долови някакво размърдване зад гърба си. Рейф пусна юздите, светкавично се извъртя, коленичи и измъкна револвера си. Раненият явно бе имал още един пистолет, затъкнат в колана отзад на гърба му; куршумът одраска рамото му, онзи се беше мерил по-високо, ако не беше клекнал… Рейф не се премери високо.
Ловецът на награди тежко рухна назад, очите му се разшириха, устата му зина, изразявайки тъпо учудване; погледът му помръкна и лицето му се заби в калта.
Рейф се изправи на крака и успокои възбудените коне. Погледна към убития и почувства бремето на умората върху плещите си. По дяволите, нямаше ли да има край всичко това?
Прегледа оръжията на мъртвеца — бяха мръсни и неподдържани. Захвърли ги настрани, но прибра патроните. Прерови дисагите и намери кафе. Лъжливи копелета! Разседла конете, потупа ги по гърбовете и ги пусна на свобода. Не бяха расови жребци, но все пак на воля щяха да се чувстват по-добре, отколкото в ръцете на двамата убийци. Рейф прибра каквото му трябваше и се отправи към скалите.
Ани все още седеше сгушена в ъгъла. Лицето й бе бледо и напрегнато. Не помръдна, когато Рейф влезе в пещерата и стовари на земята торбата с припасите, ала очите й питащо се впиха в него.
Той коленичи пред нея, хвана ръцете й и внимателно се взря в нея, търсейки следи от нараняване.
— Добре ли си?
Тя преглътна.
— Аз съм добре, но ти не си.
— Защо? — учудено попита Рейф.
— Я си виж рамото.
При тези думи той усети пареща болка в лявото си рамо и небрежно погледна към него.
— Някаква си драскотина.
— Драскотина, ама кърви.
— Малко.
Бавно и вдървено Ани изпълзя от ъгъла и донесе медицинската си чанта.
— Свали си ризата.
Той се подчини, куршумът бе прогорил плътта му, белезникава кръв се стичаше по ръката му. Рейф впи поглед в Ани. Не бе го попитала за двамата мъже.
— Първо застрелях единия — бавно каза той. — После раних другия, ала той имаше скрит пистолет в колана и стреля по мене, докато се занимавах с конете. Убих и него.
Ани коленичи и внимателно проми раната с настойка от дива леска. Течността щипеше и Рейф потръпна. Ръцете й трепереха, тя пое дълбоко дъх, за да се овладее.
— Знаех си, че ще те ранят.
— Нищо ми няма.
— Можеше и да не е така. — Някаква част от съзнанието й се учуди защо този мъж, който не бе трепнал дори и при най-жестоките болки, сега се мръщеше от някакво си парене. Ани намаза раната с мехлем от бряст и я превърза. Успокои се, като се убеди, че Рейф не е тежко ранен.
Той се чудеше дали да й разкаже всичко — все пак двамата бяха ловци на награди, ала не парите ги бяха подтикнали да стрелят по тях. Реши, че няма смисъл. Наместо това я привлече към себе си и я обсипа с целувки, искаше да се пропие с топлината й и да прогони ледения полъх на смъртта.