Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 94

Нарочно го изгледах продължително, преди да отговоря.

— Да — кимнах аз. — Вече разбрах. Екзотика няма намерение да унищожава Сдружението. Обратно, Брайт иска да види сметката на Мар и Кълтис.

— Точно така! Богатството и специалистите на Екзотика са нещо като гаранция за планетите, които поддържат системата на свободните договори, и им позволява да се противопоставят на опитите търговията със специалисти да става без зачитане на правата им. То пък от своя страна дава сила на твърдите планети. Ако Екзотика бъде победена, балансът между двете системи ще се наруши. Но именно този баланс дава възможност на Земята да се държи настрана и от двете групи. При това положение тя ще бъде принудена да се включи в една от тях. А групата, към която се присъединим, ще има възможност да контролира нашата гилдия и да влияе на непредубедеността на Агенцията.

Млъкна и се облегна назад, сякаш бе опустошен отвътре. След известно време отново се надигна.

— Досещаш се към коя група ще се присъедини Земята, ако победи Сдружението. Тогава къде ще отидем ние, Тим? И цялата гилдия?

Не отговорих веднага, а само го погледнах, давайки му възможност да се увери, че думите му са ми направили силно впечатление. Истината бе, че вече почти не усещах вкуса на отмъщението. Бяхме стигнали до възловия момент, към който се стремях от самото начало. Според него перспективата пред гилдията беше или да бъде нарушен висшият й принцип — непредубедеността, или да се подчини на групата с твърди договори, към която принадлежеше и Сдружението. Оставих го да почувства колко е безнадеждно положението, след което започнах бавно да говоря:

— Щом Сдружението е способно да унищожи Екзотика, също толкова вероятно е Екзотика да унищожи Сдружението. Всяка подобна ситуация има равновероятно развитие и в двете посоки. Да предположим, че имам възможност да отида на Света Мария преди пролетното настъпление и да използвам умението си да анализирам нещата по-добре от другите, за да подпомогна развитието в някоя посока, без това на накърни интересите и принципите на гилдията.

Пиърс леко пребледня.

— Какво имаш предвид, Тим? Не можеш току-така да застанеш на страната на Екзотика. Не искаш да ми кажеш това, нали?

— Не, разбира се. Но бих могъл да забележа някаква дреболия, която те да използват за спечелване на предимство. Сигурно ви е ясно, че не мога да дам гаранция за успех, но иначе, както сам казахте, къде отива гилдията?

Известно време размишлява. Протегна се за чашата си, която бе поставена на масата, и докато я вдигаше, забелязах, че ръката му потрепва. Не ми трябваха усилия, за да разбера какво си мисли. Това, което предлагах, беше нарушение ако не на буквата, то на духа на Закона за непредубеденост. Този път щяхме да заемем нечия страна, но явно Пиърс смяташе, че за благото на гилдията сме длъжни да постъпим така, докато все още имаме избор.