Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 8

В петата стая ме настигна Лайза.

— Спри се! — този път ме хвана за лакътя. Беше удивително силна за момиче с нейния ръст. — Ще спреш ли най-сетне? Ще помислиш ли поне за миг? Какво има?

— Какво има?! — разпалих се аз. — Моята сестра… — неочаквано спрях. Прехапах си езика. Сетих се колко глупаво ще прозвучи, ако започна да й обяснявам какво търся. Седемнадесетгодишно момиче разговаряло с някакъв непознат и дори се отделило с него от групата. Това едва ли е причина за диво преследване и щателно претърсване в наши дни. Не бях предразположен към обяснения по повод на преживените години в дома на Матиас. Затова стоях и мълчах.

— Длъжен си да дойдеш с мен — настоя Лайза. — Не можеш да си представиш колко рядко някой чува нещо в Точката на прехода. Дори не разбираш колко много означава това за Марк Тор — за самия Марк Тор! — да намери някой, който го е чул!

Бавно поклатих глава. Нямах желание да разговарям с никого за това, което току-що бях преживял. Не ми се искаше да играя ролята на образец или на излязъл извън рамките на експеримента екземпляр.

— Длъжен си! — повтори Лайза. — Това е много важно. Не само за Марк Тор, а за целия Проект. Помисли! Не бягай просто ей така! Първо се замисли какво ще правиш!

Най-после думата „мисли“ достигна до мен. Разсъдъкът ми бавно се проясни. Тя беше абсолютно права. Бях длъжен да помисля, вместо да бягам по коридорите като смахнат. Ейлин и непознатият с черните дрехи биха могли да отидат където поискат, във всяка една от множеството стаи и коридори. Можеха дори да са напуснали Проекта и анклава. Освен това, дори да ги настигна, какво бих им казал? Да поискам от непознатия да се представи и да обясни намеренията си спрямо сестра ми ли? Май ми провървя, че не успях да ги намеря.

Но имаше и нещо друго. Доста се потрудих, за да подпиша договора с Агенцията за междузвездни новини. Подписах го преди три дни, веднага след завършване на университета. Преодолявах всичко по пътя си към тази моя единствена цел. Струваше ми се, че нищо не е в състояние да ме спре. Защото това, към което се стремях толкова дълго и толкова яростно, беше свободата. Сякаш самото желание беше нещо живо, с нокти и зъби, нещо, което напира отвътре. Истинската свобода, която притежаваха само членовете на планетарните правителства и една особена група — действителните членове на Гилдията на журналистите. Тези сътрудници в областта на информацията подписваха клетва за независимост и по същество бяха хора без принадлежност към определен свят, което гарантираше непредубедеността на Агенцията, която управляваха.

Защото населените от човешката раса планети вече двеста години бяха разделени на два лагера. Единият държеше населението си подчинено на така наречените твърди договори, а другият предпочиташе свободните договори. Към лагера на световете с твърди договори принадлежаха планетите на Сдружението — Хармония и Асоциация, Нютон, Касида, Венера и новият голям свят Сета при звездата Тау Кит. Със свободни договори боравеха Земята, Дорсай, Екзотик-световете Мар и Кълтис, Нова Земя, Фрийланд, Марс и малката католическа планета Света Мария.