Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 30

— Да, чичо. — Блейс се запъти към шкафчето, където държаха принадлежностите за чистене.

— Но ако искаш, първо можеш да подредиш покупките си — разреши великодушно Хенри.

Блейс разопакова пакетите, прехвърли дрехите в сандъчето под леглото си и се зачуди какво да прави с празните кутии. Накрая ги изнесе на двора и ги остави под навеса. После се върна в къщата и се зае с чистенето. Беше свикнал вече с това и не му тежеше. След това приготви вечерята и по обичайното време всички се събраха на масата.

Като приключиха, Хенри даде разпорежданията си.

— Уил, тъй като ти почисти на обяд, сега си свободен. Можеш да си легнеш по-рано или да правиш каквото си щеш, но мен ако питаш, по-добре си лягай. Блейс, ти също си лягай, като раздигнеш масата и почистиш. А ти, Джошуа, след молитвата — в моята стая.

Отивайки към стаята си, Блейс забеляза, че Хенри свали от пирона на стената дългия, тънък ремък и го взе със себе си. Тази постъпка силно учуди Блейс. За какво ли му беше ремъка на Хенри? Нали никой нямаше да заминава, а обикновено с точно такъв ремък обвързваха куфар или друг багаж при пътуване. Това беше странно и неясно.

Докато оправяше масата след вечеря и миеше чиниите, Блейс забрави за ремъка. Той си свърши бързо работата и се запъти към спалнята.

Когато влезе вътре, Уил все още беше на колене — явно тази вечер братовчед му се бе молил по-дълго от обикновено. Но когато Блейс влезе, Уил скочи на крака, покатери се на кревата си, който беше над този на брат му, набързо се съблече и, завивайки се с одеялото, се обърна с лице към стената. Даже не погледна Блейс.

Донякъде учуден от поведението на братовчед си, Блейс също се съблече и си легна. След първите няколко дена, когато го будеха на разсъмване, той свикна да си ляга вечер по-рано, за да може да се наспи като хората. Криейки се зад одеялото, той надзърна към Уил и видя, че той е заврял глава под възглавницата.

Тъй като от малък бе свикнал да не рови в чуждите тайни, а спокойно да изчака те да намерят обяснение, Блейс реши, че странното държане на Уил може да се дължи просто на умора, и се обърна и той към стената. Тя разделяше стаята им от тази на Хенри.

Така изминаха няколко секунди, и изведнъж той чу гласове, идващи от стаята на чичо му, но не можеше да разбере нищо — не различаваше думите. После настъпи тишина и той вече заспиваше, когато внезапно се разнесе странен звук. Настъпи пауза, после звукът отново се повтори. Нова пауза, и отново този неразбираем, странен звук… И изведнъж Блейс ясно дочу плача на Джошуа…

Обзе го ужас, сякаш го поляха с ледена вода. Блейс разбра, че Джошуа плаче, защото го боли, а странния, ритмично повтарящ се звук — това бяха ударите на кожения ремък, впиващ се в тялото му.

Блейс погледна към Уил. Момчето не само бе скрило глава под възглавницата, но и я притискаше с двете си ръце към ушите си. Блейс, треперейки като лист, също се сви на топка, вдигна възглавницата си и последва примера на братовчед си. Но звуците все още го преследваха. Колкото и да се мъчеше, Блейс не можеше да изтрие от мислите си картината на наказанието. Той изпитваше неистов страх — никога не би могъл да издържи такова нещо. Никога!