Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 202

— Аз съвсем нямах предвид това… — започна да обяснява Дахно и изведнъж се спря.

— Не, братко мой — та вие никога не поглеждате отново към нещо, което не ви харесва — поклати глава Блейс. — Вие винаги се стараете да гледате в обратната посока. Ти напусна Асоциация и ме остави да отговарям за всичко. Ако оцелеех, щях да пристигна тук цял и невредим. Ако загинех, ти си се утешавал с мисълта, че в крайна сметка и Маккей щеше да е мъртъв и тогава спокойно ще можеш да се върнеш на Асоциация.

Блейс замълча, изчаквайки реакцията на Дахно. Но Дахно само го гледаше и клатеше глава.

— Скоро вицепрезидентите ще започнат да пристигат — продължи Блейс. — Те ще се обръщат само към теб, а не към мен, въпреки че аз съм в дъното на нещата, но те не го знаят. Но при всички случаи те искат това бъдеще, за което им говорех. И работата по осъществяването му вече върви с пълна пара. Те привличат в редиците си все нови и нови Други. И тогава какво ще правиш, а, Дахно?

Дахно продължи да стои неподвижно. Но заплахата, която се излъчваше от него, вече я нямаше — на нейно място се бе появила само една нечовешка умора.

— Добре — произнесе най-накрая той. — Признавам, че наистина се чувствах в опасност. Просто беше твърде късно да променям каквото и да било. Във всеки случай сега не ми остава нищо друго, освен да започна всичко отначало на някой от Новите светове.

— Ако наистина искаш това — тогава прекрасно — рече Блейс. — Ти вече си много уморен, Дахно, като лекар, който всеки момент могат да извикат при някой болен и който носи бремето на едно непрекъснато дежурство. — Той със симпатия погледна към брат си. — Нека ти предложа нещо по-добро. Въпреки че както вече казах, изборът е изцяло твой.

Дахно го погледна и изведнъж на лицето му светна старата, обичайна за него усмивка.

— Че какво толкова можеш да ми предложиш ти, братленце? Какво си ми приготвил? По всяка вероятност — нищо.

— Не, мисля, че имам нещо, което ще ти хареса — отговори Блейс.

Дахно изхъмка със съмнение и отегчено поклати глава.

— Изобщо не смятам да те принуждавам — промълви Блейс. — Спомняш ли си, когато ми предложи да работя с теб, но само ако съм съгласен?

— Помня — кимна Дахно.

— Сега и аз ще те питам същото. Аз наистина изпитвам симпатия към теб — продължи Блейс, — независимо от всичко, което се случи. На практика ти си единственият ми роднина, който е проявил някаква загриженост към мен. Но същевременно с това при определени обстоятелства, когато става дума за оцеляване, ти винаги гледаш първо собствените си интереси. Аз съм наясно с това и знам, че нищо не може да се промени — просто ти си създаден така. Помниш ли майка ни?

Внезапно лицето на Дахно гневно се сгърчи.

— Не ми казвай, че съм станал като нея! — възкликна той. — Да не си посмял да ми говориш повече за това!

— Разбира се, че си — сви рамене Блейс, — и аз самият съм същият. Но аз успях да се отърва от тази прилика. И ти ще успееш, стига да ме послушаш.