Читать «Собствено правосъдие» онлайн - страница 13

Стана и изхвърли от главата си всякакви мисли за мъртъвци и огнестрелни рани.

Откъм тесния коридор се чуха стъпки. Мъжете бяха двама, с еднакви костюми и намръщени лица. Единият носеше метална кутия, наподобяваща банкова касета. Шумно я тръсна на масата и отстъпи крачка назад. Тази касета усложнява ситуацията още повече, мрачно си помисли Нокс.

По-възрастният от двамата беше много висок широкоплещест мъж с гъста бяла коса и лице, прорязано от дълбоки бръчки, които се дължаха на десетилетия кризисни ситуации. Това лице не излъчваше надежда, също като приведените рамене и уморената походка. Казваше се Маклин Хейс, бивш генерал-лейтенант от сухопътните войски, който отдавна работеше за ЦРУ, но беше запазил добрите си връзки с военното разузнаване. Нокс не беше чувал някой да се обръща към него с приятелското Мак — със сигурност заради авторитета, който се излъчваше от цялата му фигура.

— Здрасти, Нокс — кимна му Хейс. — Благодаря ти, че дойде.

— Нима имах избор, сър?

— Никой от нас няма избор.

Нокс предпочете да замълчи.

— Схвана ли ситуацията? — попита Хейс.

— Да, доколкото ми позволи краткото време.

— Останалото е тук. — Хейс почука по капака на металната кутия. — Прочети го, вникни в него и го запомни наизуст. А когато нещата приключат, го забрави до последната буква. Ясно ли е?

Нокс бавно кимна. Тази част винаги ми е ясна.

— Някакви предварителни заключения? — попита по-младият мъж.

Нокс не го познаваше и вече се питаше защо изобщо е тук. Може би за да пренесе тежката кутия. Но той си беше позволил въпрос и очевидно очакваше отговор.

— Двете екзекуции са дело на един и същ снайперист, който си разбира от работата. Може би недоволен бивш военен, който си го е изкарал на Грей и Симпсън. За първия е оставил надгробен камък, декориран с националния флаг, а на втория е изпратил снимка на жена, залепена на вестника му. Първо е застрелял сенатора, а след това се е появил в Мериланд за втората екзекуция. Действал е светкавично, още преди Грей да научи за убийството на Симпсън и да вземе съответните мерки.

— Сигурен ли сте, че стрелците не са били двама? — попита непознатият. — И за последователността, която споменахте?

— На този етап не съм сигурен в нищо — поклати глава Нокс. — Вие попитахте за предварителни заключения и аз ви отговорих.

— Начин на бягство? Стрелецът не би могъл да се оттегли по суша, без да бъде засечен.

— Скочил е в морето — отвърна след кратко колебание Нокс.

— Не си единственият, който допуска това — каза Хейс.

— Кой друг?

— Прочети досието и ще разбереш.

Нокс усети, че му призлява, но успя да се въздържи.

— Грей да е казал нещо необичайно в дните преди смъртта си?

— Шест месеца по-рано е бил замесен в някаква история. Толкова секретна, че дори на мен ми беше отказан пълен достъп до нея. Вероятно знаеш, че той беше затворен човек и не обичаше да споделя с никого. По онова време работеше в частния сектор — факт, който още повече ни ограничава. В общи линии бих казал, че става въпрос за една доста мътна история.