Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 13

След като се поуспокои, той изведнъж забеляза, че небето не беше синьо, а синьозелено. Слънцето беше по-голямо и с по-тъмнозлатист цвят от това на Земята. Жълтите и червените нишки в зеленината не се дължаха на цветове и пълзящи растения, а бяха самите жилки, минаващи по листата. Въздухът беше натежал от влага, изпълнен с различни миризми, които образуваха един аромат, смес от настъргано мускатово орехче и смачкана трева. Освен това вибрираше от ниския, но постоянен хор на насекоми и животински крясъци, вариращ от високите тонове на малка флейта до мекото бумкане на празен варел — и всичко това, придружено от скрибуцане, нехарактерно за Земята.

Дори и сега, когато първият шок премина, всичко заедно — светлина, цвят, мирис и звук, накараха Клетус да се вцепени за миг. От това състояние го извади ръката на Мондар, допряна до лакътя му.

— Ето че идва и военната кола — каза той, като го отвеждаше. Превозното средство, което спомена, тъкмо се показваше иззад постройката, следвано от пътническия автобус. — Освен ако не предпочитате да пътувате с автобуса заедно с багажа, жените и обикновените граждани.

— Не, благодаря. Ще се присъединя към вас — отговори Клетус.

— Оттук тогава — посочи Мондар.

Клетус тръгна с него към двете коли, които се приближиха и спряха. Военната кола беше транспортно средство с плазмен двигател на въздушна възглавница, с вериги, които можеше да спусне при преминаване на по-неудобните участъци от пътя. Изглеждаше като бронирана версия на спортните коли, които се използваха при големите състезания. Ичан Кан и Мелиса бяха вече вътре, заели една от двете седалки за пътници. Отпред, на откритото място за оператора, седеше млад кръглолик войник, а до него лежеше специален модел картечен пистолет.

Докато се качваше в колата, Клетус хвърли любопитен поглед на неудобното ръчно оръжие. Това беше първият подобен пистолет, който виждаше в употреба — въпреки че в академията беше имал възможността да държи и дори да стреля с такъв. Представляваше хибрид, стопроцентов мелез, създаден първоначално за потушаване на масови безредици. Но при оперативни действия той по-скоро се превръщаше в ненужна вещ, защото всяка прашинка можеше да парализира някоя съществена част от сложния му механизъм още през първия половин час на сражението.

С правилна настройка в него можеше да се използва всичко — от единични сачми калибър 0,29 до самонасочващи се шрапнели, тежки осем унции¹. Това беше непрактично оръжие, което караше тактическото въображение на Клетус да се развихря, измисляйки му неортодоксални приложения в необичайни ситуации.

Двамата с Мондар се настаниха в колата. Със съскане на компресора тежкото тяло се издигна десет сантиметра над бетона и се плъзна върху въздушната възглавница. Пред тях се откри проход в джунглата и малко след това се понесоха по тесен извиващ се път с дълбоки канавки от двете страни, които неуспешно се опитваха да отблъснат джунглата, извисяваща се като арка над главите им.

— Изненадан съм, че не сте се опитали да разчистите с огън или с химически средства по-широка площ около пътя — обърна се Клетус към Мондар.