Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 102

Той продължи да говори и да крачи напред-назад. След малко мъжете с изтощени крайници, успокоени от отпусната си поза и от бавното движение на облаците, унесени от непрестанния, приятен, монотонен звук на гласа му, престанаха да обръщат внимание на смисъла на думите. Той просто си говореше. За Арвид, лежащ в единия край на редицата, гласът на Клетус беше станал така далечен, както и всичко останало. Легнал по гръб, той не виждаше нищо друго освен небето. Като че ли планетата под него не съществуваше, с изключение на мекия натиск в гърба му. Облаците се движеха бавно в синия безкрай и му се струваше, че се носи заедно с тях…

Побутване по крака го върна внезапно и рязко на земята. Над него се усмихваше Клетус.

— Добре — каза му той със същия непроменен, нисък глас, — ставай и отиди там.

Арвид го послуша, надигна се тежко и отиде до мястото, което му посочиха. Останалите бяха все още на земята и Клетус им говореше. След това видя как той спря пред краката на Дейвид Ап Морган и го бутна по дясната подметка.

— Е, Дейвид — Клетус не промени скоростта на говора и тона си, — ставай и отиди при Арвид, ей там.

Очите на Дейвид, до този момент затворени, трепнаха и се отвориха. Той се изправи и отиде при Арвид. Двамата наблюдаваха как всички бяха събудени тихо и накрая само Ичан остана да лежи на тревата с отворени очи.

Клетус рязко престана да говори и се подсмихна.

— Хайде, Ичан. Няма смисъл да се опитвам да те приспя. Ставай и се присъедини към другите.

Ичан стана. Целият клас, отново на крака, погледна към Клетус.

— Идеята — каза той с усмивка — не е да заспите. Но засега няма да мислим за това. Колко от вас почувстваха, че се понасят във въздуха, преди да заспят?

Арвид и още трима вдигнаха ръка. Ичан беше сред тях.

— Това е за днес. Утре ще опитаме без предварително изморяване на мускулите. Но искам, като се приберете в квартирите си, всички да опитате да направите същото поне три пъти до сутринта. Ако предпочитате, можете и да заспите. Ще се съберем утре отново тук, на същото място и по същото време.

През следващите няколко сеанса Клетус работи с класа си, докато всички успяха да стигнат до състояние на носене във въздуха, без да заспиват. След това той ги въведе в по-лесни начини за самоконтрол на болка и на самото тяло. Когато усвоиха и това, започнаха да учат същото, но не от отпуснато и неподвижно положение, а в движение — първо ги научи да постигат състояние на носене, стоейки прави, сетне докато вървят бавно и ритмично и накрая при каквато и да е дейност. След всичко това за тях оставаше само да усвоят как да използват състоянието на транс за самоконтрол в най-различни ситуации. Така подготвени, той ги изпрати да обучават останалите офицери, които пък от своя страна щяха да предадат знанията си на хората под тяхна команда.