Читать «Десет малки негърчета» онлайн - страница 91

От психологическа гледна точка това бе интересен експеримент. Дали съзнанието за собствената й вина и нервното напрежение от току-що извършеното убийство щяха да се окажат достатъчни, та като се прибави и хипнотичното въздействие на обстановката, да я накарат да посегне на живота си? Според мен — да. И се оказах прав. Наблюдавах как Вера Клейторн се обеси, скрит зад гардероба.

Ето че стигнахме до последната сцена. Напуснах скривалището си, вдигнах стола и го изправих до стената. Револвера намерих на горната площадка, където тя го бе изпуснала. Постарах се да запазя нейните отпечатъци.

А сега?

Скоро ще завърша посланието си. Ще го запечатам в бутилка и ще я хвърля в морето. Защо?

Да, наистина, защо?

Бях си поставил за цел да съчиня мистериозно убийство, което никой не ще успее да разкрие.

Но сега си давам сметка, че за никой творец изкуството не е достатъчно само за себе си. Съществува естествен стремеж към признание и той не може да бъде пренебрегнат току-тъй.

Позволете да се изповядам най-смирено — мъчи ме презряното човешко желание хората да научат колко изобретателен съм бил…

Изхождам от предположението, че загадката на Негърския остров ще остане неразкрита. Нищо чудно полицаите да се окажат по-умни, отколкото съм си мислил. Все пак съществуват три опорни точки. Първо, на полицията е добре известно, че Едуард Ситън наистина бе виновен. Оттук следва, че един от десетте гости на острова не е никакъв убиец, а оттам, колкото и да е парадоксално, най-логично е именно той да е убиецът. Второто указание се съдържа в седмия стих на песничката. Случайна жертва ли Армстронг, или неговата разсеяност е част от играта. Искам да кажа, че по това време за по-наблюдателния човек щеше да е ясно, че някому се крои номер. Ала Армстронг не бе особено наблюдателен и това му струваше живота. Ако се залови за тази следа, един съвестен полицай ще разнищи цялата работа. Трябва да се има предвид, че в този момент бяхме само четирима и от тях единствено в мен той би имал доверие.

Третото указание е наситено със символика. Това е начинът, по който ме е белязала смъртта — с белег на челото. Белегът на Каин.

Едва ли има какво повече да кажа.

След като предам бутилката с моята изповед на морето, ще се върна в стаята си и ще легна на леглото. Очилата ми висят на черен шнур, но това всъщност е ластик. Ще затисна с тяло очилата си. Ластика ще преметна през бравата на вратата и ще го усуча хлабаво около дръжката на револвера. Ето какво ще се случи според мен.

С увити в носна кърпа пръсти ще натисна спусъка. След изстрела ръката ми ще се отпусне встрани. Изтеглен от ластика, револверът ще отскочи към вратата; като се блъсне в дръжката, ще се изхлузи от ластика и ще падне. Освободеният ластик ще се върне и ще увисне най-невинно на очилата. Една кърпичка на пода няма да привлече ничие внимание.

Ще ме намерят в леглото, прострелян в главата, което не противоречи на записките, направени вече от моите жертви. Когато открият телата ни, ще е невъзможно да се установи точният час на смъртта.