Читать «Принцесата» онлайн - страница 4

Джей Ти избърса потта от лицето си и тръгна обратно към брега. Пътеката, която бе просякъл, лъкатушеше — не искаше пътят до лагера му да личи отдалеч. Пред Флорида на няколко пъти бяха забелязани германски подводници. Джей Ти нямаше никакво желание да се събуди някоя сутрин с опрян в гърлото му щик.

Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта, когато Джей Ти довлече до езерцето всичкия си багаж и подреди своя бивак. Бе хвърлил дрехите си и сега, останал само по шорти и ботуши, се запъти отново към плажа. Свали ботушите, взе специална мрежа за омари и нагази в топлото море.

— Ето ти няколко предимства, заради които това място си заслужава рекламата — промълви той на глас, като си спомни за ледената вода по крайбрежието на Мейн.

Щом навлезе до гърди във водата, той се гмурна и заплува бързо към една скала, чийто връх се подаваше над водата. За съжаление, откакто започна войната бистрите някога води около Ки Уест бяха замърсени с масла и всякакви останки от разбити кораби. Опитното око на Джей Ти веднага зърна сянката. Той пъхна мрежата в една дупка, завъртя я ловко няколко пъти и бързо дръпна. Уловът беше добър: четири омара се бяха заплели в мрежата с огромните си мустаци. Единият успя да се освободи, но Джей Ти хвана здраво останалите три за клещите им и ги отнесе в лагера.

Само след няколко минути под котлето с вода лумна весел огън. С добре заучено движение Джей Ти сръчно пречупи гръбнака на омарите, преди да ги нахвърли в кипящата вода. Тези омари бяха по-различни от омарите в Мейн — по-дребни, с люспеста черупка, но ставаха също толкова червени след сваряване.

Един час по-късно Джей Ти изхвърли празните черупки в морето. Усмивката не слизаше от устните му, когато се качи в хамака, разпънат между две дървета. Въздухът бе приятно топъл, вълните приспивно шумяха. Беше толкова доволен… Не се бе чувствал така добре откакто напусна дома си.

Спа дълбоко и крепко, както не бе спал от година насам. За първи път от седмици не го връхлетя кошмарът, който го измъчваше непрестанно от онази нощ, в която за малко не изгоря жив.

Когато слънцето изгря, Джей Ти все още спеше дълбоко. Нямаше ги онези коравосърдечни сестри, дето те будят в пет сутринта с термометър в ръка и грачат своето бодро „Е, как сме тази сутрин?“.

Дори когато проехтяха изстрелите, той ги регистрира в просъница, само с подсъзнанието си. Знаеше, че е на сигурно място и изстрелите положително не го застрашават…

Но изведнъж скочи и се ослуша. Нещо не беше наред, макар че не осъзнаваше какво. Той се прехвърли бързо от хамака, без да обръща внимание на острата болка в лявата си страна. Нахлузи шортите и ботушите си, завърза ги набързо, грабна пушката и хукна.

Дотича чак до брега, но не откри нищо необичайно. Засмя се на глас, че е толкова страхлив.

„Просто съм сънувал!“ — успокои се той и тръгна да се връща.