Читать «Принцесата» онлайн - страница 144

— „Кралското дружество по насекомознание би искало…“ — започна да чете секретарката.

Джей Ти грабна тетрадката от ръцете й. Бързо проследи с очи списъка.

— Само досадни лекции за разни буболечки и няколко дамски събирания! — Той подаде тетрадката на сухата секретарка. — Отложете всички срещи. Нейно кралско височество все още не се е възстановила напълно от болестта си. За в бъдеще ще ми представяте всяка покана, преди да потвърдите отиването й. Нейно кралско височество се нуждае от повече време — и той изгледа Арайа дяволито — за да упражнява на спокойствие американски танци! А сега да потърсим ковчежника! — Той хвана Арайа за ръка и я повлече след себе си.

Арайа се притесни заради секретарката.

— Веднага ме пусни!

Джей Ти веднага дръпна ръката си.

— Пак забравих! Защо не ме накажеш в ъгъла?

— Без разрешение от мен не можеш да отказваш нито един от моите ангажименти! Трябва ли да ти напомням, че в Ланкония се слуша моята дума?

Джей Ти вървеше толкова бързо, че тя едва го догонваше.

— Няма що, думата ти е толкова авторитетна, че някой иска да те убие.

— Това е счетоводството — каза тя и застана пред голяма двукрила врата от орехово дърво. До вратата стояха стражи от кралската гвардия. Те отвориха и Арайа мина бързо край тях, без дори да ги погледне. Джей Ти изгледа гвардейците и се усмихна:

— Благодаря! — каза той и влезе в канцеларията. Четиримата мъже скочиха като на пружини. Не бе трудно да се забележи, че посещението на Нейно кралско височество беше извънредно произшествие! Мъжете замънкаха думи на поздрав, като се опитваха смутено да скрият някъде мръсните си чаши от кафе.

Джей Ти излезе напред и решително сложи край на целия този водопад от любезни възклицания и поклони:

— Кралят ми възложи да прегледам икономическото състояние на Ланкония. Бих искал да започна с бюджета на двореца.

Четиримата чиновници го изгледаха смаяни. Арайа се намеси и обясни любезно:

— Господинът е американец. Кралят лично го изпраща при нас. Може би ще е най-добре, ако ни дадете всички книги и ни оставите сами.

— Имиджът на Америка няма да спечели кой знае колко много от твоето грубо държане! — нападна го тя, когато останаха сами.

— Искам да си спечеля слава на грубиян и побойник. Нека да им се поразтреперят гащите!

— Въобразяваш си. Но ето ти сега книгите, аз вече мога да вървя. Джулиън и аз…

— Ще стоиш тук.

— Но Джулиън и аз…

— Щеше да си мъртва сега, ако вчера беше тръгнала сама с него. Така че сядай и кротувай!

Тя бавно приседна на крайчеца на стола. Този лейтенант Монтгомъри ще съсипе целия й живот! Не би трябвало да се сърди на Джулиън, ако я остави. Но след онова, което й каза вчера, може би и да не е чак толкова лошо. По-добър съпруг не би могла да намери, естествено. Една принцеса има твърде ограничен избор…

— Това какво е? — изрева Джей Ти толкова силно, че тя подскочи. — Сметка за сняг?!

— Ах, да, сигурно е за крема на Фреди.

— Снежен крем?

Арайа не отговори. Все още я занимаваше мисълта как ли би могла да си намери подходящ съпруг.