Читать «Сватбен хазарт» онлайн - страница 10

Кайро отново погледна към тълпата — стрелецът и момичето стояха точно под лампата. Детето току-що бе пребъркало джоба на един каубой и стрелецът взе монетата и я подаде на човека, сякаш случайно беше паднала. После каза нещо на момичето. Кайро изпитваше симпатии към детето, особено й харесваше начинът, по който гледаше стрелеца.

После Кайро победи Руфъс Бейлър, английски благородник, озовал се по незнайно какъв начин на западната американска граница, който определено се опитваше да пропилее цялото състояние на семейството си.

— Джентълмени, сигурна съм, че някой от вас наистина иска да ме победи. — Кайро се прозина леко.

Непознатият излезе напред и я погледна настойчиво.

— Да? — каза Кайро, подразнена от мълчанието му. — Искате ли нещо? — Тя бавно огледа износените му дрехи и ботуши. — Залозите тук са високи — промълви тя и погледна към момиченцето, което присвиваше очи към нея.

То дръпна колана на стрелеца. Той се намръщи и се наведе да чуе какво ще му каже. После промърмори нещо с дълбокия си, звучен глас и детето прехапа долната си устна.

— Е, тя наистина изглежда като изискана курва — промълви детето.

Кайро мързеливо повдигна вежди. Мъжът отново се обърна към нея. Тъмните му очи се втренчиха в лицето й и тя се размърда неспокойно. Малко мъже се осмеляваха да я гледат така.

— Искате ли да играете? — попита тя небрежно. Без да откъсва поглед от очите й, мъжът бавно свали колана с пистолета си и го сложи на зеленото сукно.

Кайро забеляза дълбоките белези по китките му.

— Това ли е залогът ви? — попита тя с добре премерено презрение в гласа.

Той кимна бързо. В погледа му за миг проблеснаха гордост и арогантност. След това свали верижката от врата си и захвърли една венчална халка на масата.

— Това е всичко, което има, лейди — обади се момичето и непознатият бързо сведе поглед към него. Детето очевидно въобще не се страхуваше, защото отвърна на погледа му без капчица смущение.

— Ами, това е всичко. Тъкмо слязохме от онази проклета лодка. Знаете ли, че този град има само една улица? Джентълмените тук нямат златни зъби — отбеляза то високомерно.

Кайро разпъна ветрилото пред лицето си, за да скрие усмивката си, и погледна над него към мъжа. Той явно не одобряваше приказките на момичето.

— Трудни времена, а? — попита тя, без дори да се опитва да прикрие колко й е забавно.

— Вие само да приказвате ли можете? — провлачи той.

Мъжете, които я предизвикваха, често бързо бяха научавани да внимават с обноските си, помисли си Кайро, в опит да прогони лекия гняв. Този мъж не знаеше как се разговаря с една лейди и сега трябваше да се научи. Тя прикри нарастващото си раздразнение с лека усмивка.

— Много добре. Аз ще заложа това.

Тя кимна към Куигли, който хвърли на масата една малка кесийка, пълна със златен прах.

— Нали знаете как се играе? — В гласа й звучеше отегчение.