Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 139

Съдията Ди е прочут древнокитайски следовател. Той е историческа личност, един от известните държавници на Танската династия. Истинското му име е Ди Жендзие, живял от 630 до 700 г. По-късно става председател на Императорския съд и мъдрите му съвети оказват благоприятно влияние във воденето на държавните дела. И все пак голямата си слава дължи на своите следователски умения, превърнали го през следващите столетия в герой на разкази, които нямат много общо с действителността.

Убийството в затворено помещение ми бе подсказано от един анекдот, свързан с известния държавник от времето на династията Мин Йен Шифън, починал през 1565 г. Разказва се, че бил изобретил четка, която изстрелвала смъртоносна стрела при загряване на пламък. Той си служел с нея като защитно оръжие.

Тайното завещание почерпих от добре известен китайски криминален разказ. Кратка негова версия е публикувана в един старинен сборник с криминални случаи, който издадох на английски под заглавието T’ang-yin-pi-shih. Parallel Cases from under the Pear Tree, a 13th century manual of jurisprudence and detection (Sinica Leidensia Series, vol. X, Leiden, 1956). Там завещанието е открито подлепено в списъка от известния Бао Кун, съдията Бао, големия следовател от времето на династията Сун. Пръснатите в пейзажа указания и темата за лабиринта са измислени от мен. Схемата на лабиринта възпроизвежда точно някои таблички за горене на благовония. Според стария китайски обичай в непрекъснатата бразда се насипва благовонен прах, който изгаря постепенно.

Мотивът за влечението на жена към друга жена се среща в множество стари китайски истории. Подобни връзки в немалка степен са били обусловени от затварянето на жените в специални отделения на дома, където те общували изключително помежду си. Темата е широко разгледана в моята книга Erotic Colour Prints of the Ming Period (Tokyo, 1951, vol. I, pp. 146–148). В настоящия роман този мотив ми дава възможност да покажа на читателя „модерността“ на старата китайска литература.

Лъжливата жалба на тримата монаси в глава VII е почерпена от T’ang-yin-pi-shih. В старите истории неведнъж се среща и образът на узурпатора, представен или като герой, или като злодей, обуздан от справедливия съдия.

Най-сетне, учителят Жеравова Роба всъщност въплъщава и модернизира почти задължителната за всички криминални истории тема за Deus ех machina. При разплитането на някой особено загадъчен случай съдиите обикновено получават помощ от свръхестествено същество — понякога от самия повелител на сенките. Модерният читател едва ли би преглътнал подобна намеса, затова въведох образа на стария даоистки отшелник. По време на разговора му със съдията Ди в глава XIX не става ясно дали съзнателно, или неволно той подсказва истината на магистрата. Разликите между даоизма и конфуцианството са достатъчно добре известни, за да се спирам подробно на тях. Ще отбележа само, че съдията Ди като правоверен конфуцианец придава изключително значение на нравствените ценности: справедливост, дълг, добродетел и т.н., докато учителят Жеравова Роба защитава даоисткия принцип за относителността на възприетите стойности и прославя съгласуваната с природните сили ненамеса.