Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 123

— Най-важното е да научим кой я е довел тук. Извикайте началника на стражата!

Фън се появи на прага и съдията му заповяда:

— Завий този труп в робата си и кажи на стражниците да отсекат три-четири клона и да направят носилка.

Фън свали горната си роба и се надвеси над пейката. Изведнъж нададе дрезгав вик. Очите му, изскочили от орбитите, бяха приковани в трупа.

— Това е Бяла Орхидея! — прошепна той.

В следващия миг всички завикаха едновременно. Съдията вдигна ръка.

— Сигурен ли си в това, приятелю? — с равен глас попита той.

— Когато беше седемгодишна, обърна отгоре си една тенджера с вряла вода и си изгори лявата ръка. Аз ли не познавам този белег!

Той посочи един бял прорез, който нарушаваше съвършенството на моминската ръка. После падна върху тялото на дъщеря си и се разтресе от ридания.

Съдията кръстоса ръце в широките си ръкави. Свъси рунтавите си вежди и известно време остана потънал в дълбок размисъл. После внезапно попита сержант Хун:

— Научи ли къде живее тази госпожа Ли?

Сержантът безмълвно махна с ръка към Фън. Съдията внимателно сложи ръка върху рамото на началника на стражата.

— Къде се намира къщата на госпожа Ли?

Без да вдигне глава, Фън отговори с накъсан от хлипове глас:

— Тази сутрин заповядах на Черна Орхидея да разпита, ваше превъзходителство.

Съдията светкавично се завъртя на пети, дръпна Ма Жун и му пошушна нещо в ухото. Великанът тозчас си плю на петите и изхвърча от павилиона.

Глава 24

Една девойка влиза в смъртоносен капан; Ма Жун се появява там, където не го чакат.

Сутринта Черна Орхидея излезе от съдилището, натоварена от баща си със задачата да открие къде живее госпожа Ли. Тя се отправи забързано по главната улица към Източната врата. От няколко дни все повече се тревожеше за съдбата на голямата си сестра и се надяваше, че разходката ще поуталожи безпокойството й.

Половин час се въртя пред уличните сергии, после тръгна към търговския квартал до Източната врата. От баща си бе разбрала, че госпожа Ли е художничка, затова влезе в първия дюкян за хартия и четки. Продавачът познаваше госпожа Ли, тя му била отдавнашна клиентка. Жива била, разбира се, петдесетинагодишна според него. Но посъветва Черна Орхидея да си потърси друга учителка, защото от месеци не вземала ученици. Черна Орхидея каза на продавача, че иска да се срещне с госпожа Ли само за да я попита за някаква далечна обща роднина. При това обяснение продавачът упъти момичето как да намери къщата на художничката през няколко преки.

Трябва да се върна, помисли си девойката, и да кажа на баща си, че съм изпълнила задачата. Но пък слънцето така весело приличаше, че щеше да е жалко да не се поразходи още малко. И тя реши да хвърли едно око на къщата на тази госпожа Ли.

Къщата се оказа в квартал на замогнали се търговци. Сърцатото девойче бе изминало половината от улицата, когато зърна на оградата на една кокетна къща табела с името на госпожа Ли. Не можа да устои на изкушението и почука на лакираната черна врата. Никой не отговори. Това разпали любопитството на Черна Орхидея и тя реши на всяка цена да проникне вътре. Потропа наново с всички сили и залепи ухо за вратата. Дочу тихи стъпки. Когато вдигна ръка, за да почука трети път, вратата се отвори. Показа се жена в зряла възраст, просто облечена. Подпираше се на бастунче със сребърна дръжка. Тя изгледа посетителката от главата до петите и попита с леден глас: