Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 340

Затова по-лошите негодници ще продължат да го издирват, макар, че действията им вече няма да са толкова ефективни. Те изпълняват своя задача на този свят от известно време и никак не харесват мисълта някой да се меси в плановете им. А плановете им са напълно противоположни на идеите, които той е наследил от майка си. Битката вече е започнала.

Той и неговите четири нови сестри, леля му Джен, брат му Ноа, брат му Ричард, когото още не е срещнал, и духовната му сестра ще бъдат номади за дълго. Защото дори и вече да не може да бъде засечен от скенерите, най-добре ще е да продължи да се движи и да работи в тайна. Освен това неговата задача изисква много пътуване: не можеш да спасиш цял един свят, без да излизаш от кабинета си в Кливлънд.

От време на време, не много често, но не и рядко, докато разнася Дара на кучешките сънища, той ще предава умението си на различни хора, които ще могат да научат други за него. Всеки от тях ще тръгне в своя своеобразна каравана, ще споделя Дара със себеподобните си по целия свят, във всяко кътче на планетата, на всеки един континент.

Първата е Лейлъни. Тя не е предприемала действия по собствена инициатива от години, но сега й е дошло времето. Тя сияе.

Госпожа Тавънал предава още три чека. Този път подсвирва Ноа.

— Написала съм им различни дати през един месец — казва госпожа Тавънал. — Използвай ги, когато трябва да покриеш някакви големи разходи.

Тя хвърля поглед към компютъра на бюрото си и се усмихва.

От мястото си Къртис не може да види какво пише на екрана, но се досеща. След номера с картите Стария Жълтьо, изправен на стола и с писец в уста, беше написал на клавиатурата: АЗ СЪМ ДОБРО КУЧЕ. ИМАМ ПЛАН, НО МИ ТРЯБВАТ СРЕДСТВА.

— Докато изхарчиш и трите чека, вече ще сме измислили дългосрочна схема за финансиране — продължава госпожа Тавънал.

— Не знам как да ви благодаря — отвръща Ноа.

— Аз трябва да ви благодаря — настоява жената. — Вие два пъти променихте живота ми… А сега, последният път, изобщо не си представях, че може да бъде променен така коренно.

Очите й се изпълват с онези красиви човешки сълзи, които са израз не на гняв или тъга, а на радост. Тя попива очите си с кърпичка и издухва носа си. После става от стола, примигва, за да спре сълзите, и се обръща отново към Ноа:

— Другият въпрос може да е по-труден. Той не може да се реши само с написването на чек.

— Леля му и чичо му имат законно попечителство — казва Ноа. — Но съм сигурен, че с готовност биха се отказали от него. Оставили са го в онзи дом, след като родителите му са загинали. Никога не са идвали да го видят. Той им е неприятен. Мисля, че въпросът е по-скоро… финансов.

— Копелета.

Тази дума, изречена от устата й, шокира Къртис, тъй като до момента впечатлението му за нея е било като за благородна дама, която не говори така непристойно.