Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 327
Дийн Кунц
Веднага щом видя, че фотьойлът е празен, Престън забеляза, че мокрите стъпки на онова недоносче са се слели с неговите. Сега тръгна след тях, като се спираше за кратко на всеки няколко крачки, за да подпали тук и там стените на лабиринта.
Макар че нямаха време за това в момента, и двете тихо заплакаха. Корави момичета като Мики Б. и опасната малка мутантка рядко даваха воля на сълзите си.
Плачът попречи на Лейлъни да отреже със стъклото жицата, с която бяха завързани китките на Мики. Беше й необходимо не повече от половин минута, за да свърши работата и още толкова да си сложи шината на крака.
Когато отново бяха готови да вървят, навсякъде из тунела лумнаха пламъци. Огънят не се виждаше, но отражението му заигра по тавана като ярки хамелеони, мятащи опашки.
Не се бой от нищо. Така казваха сърфистите. Да, ама кога ли някой от тях е трябвало да се спасява, за да не бъде изгорен жив?
Върнаха се по пътя, по който бяха дошли. В същото време забелязаха мокрите стъпки и веднага се спогледаха: Престън щеше да последва следите така, както го беше сторила Мики.
Огънят постепенно се увеличаваше. Мики сложи ръка на гърба на Лейлъни и двете заедно забързаха, доколкото позволяваше роботизираният крак. Завиваха ту на ляво, ту на дясно, продължаваха на право, като се ръководеха от инстинкта си — той обаче ги отведе до задънен край.
Две от трите научни степени на Престън бяха по философия и следователно той беше изучавал много курсове по логика. Спомни си един от тях, който се занимаваше с логиката на лабиринтите. Когато тези триизмерни главоблъсканици бяха проектирани от учени математици или логици, които бяха вложили всичките си знания и умения, за да заблудят човек, резултатът обикновено приличаше на неразрешима математическа задача и трудно откриваем изход. Тогава доста голям процент от потърпевшите трябваше да бъдат извеждани от водачи. От друга страна, когато лабиринтът беше създаден не от математик или логик — от обикновен човечец като този — схемата винаги беше предсказуема и лесна за отгатване. Схемата често биваше продиктувана от инстинкта на създателя, а не от сложно планиране. Очевидно във всяка човешка психика беше заложена склонността да се следва опростена схема. Сигурно така бяха устроени пещерите и тунелите, в които беше живяло първото човешко семейство. Сигурно картата на най-ранното човешко жилище е запечатана дълбоко в гените ни. Престън никога не беше отделял кой знае колко време да размишлява върху това.
Макар и Жабата да не беше съвсем обикновен човек в буквалния смисъл на думата, но мисленето му не можеше да се сравнява с математиците от Харвард. След като го беше последвал веднъж през този лабиринт, сега Престън предполагаше, че и този е построен класически.
И така, следвайки схемата, която си спомня от следването си, той подпали хартиените купчини на различни места, като остави свободен само пътят за изхода си. По този начин, когато тънкият сивкав дим се проточи през тунелите (и скоро щеше да прерасне в гъст черен пушек) и докато горещината го накара да се изпоти, той стигна до задънения край, в който бяха попаднали Ръката и Кралицата — курва.
