Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 285

Дийн Кунц

Той грейна и сякаш се изду още повече, като чу комплимента. Червендалестото му лице стана още по-ярко, както бойлерът в анимационните филми става яркочервен, преди да гръмне.

— Знам какво значи „честност“. Само това искам от вас — честност.

— Няма как да се свържа с шефа си в неделя. Утре ще му звънна в студиото, ще обсъдим ситуацията и ще се върна с ново предложение.

Той кимна два пъти. Както възпитан джентълмен реагира на любовно предложение на дама.

— Ще ви бъда много признателен.

— Имам един въпрос, господин Тилрой. Има ли конкуренция? — Той вдигна озадачено вежда и Мики поясни: — Идвал ли е вече представител на друга компания тази сутрин?

— Никой не е идвал преди вас. — Изведнъж той се усети, че трябва да създаде впечатлението за много търсена личност, на който предлагат чували с пари. — Един идва вчера — той се поколеба — от едно от големите студиа.

Бедният Ленард не умееше да лъже. Момчешкият му глас трепна и веднага го издаде.

Дори и някой да беше идвал в събота и да беше питал за НЛО, това със сигурност не е бил Мадок. В най-добрия случай неговата каравана да е пристигнала в Нънс Лейк няколко часа преди Мики.

— Не мога да ви разкрия от кое студио — продължи Тилрой.

— Разбирам.

— А преди няма и час ми се обадиха по телефона. Един мъж каза, че е дошъл тук от Калифорния, за да ме види. Сигурен съм, че и той е от вашите хора. — Колебливостта изчезна от гласа му. — Не ви лъжа. Скоро след това се срещнахме.

— Е, господин Тилрой, сигурна съм, че сте чували за „Парамаунт Пикчърс“, нали?

— О, да, те са голям играч.

— Доста голям. Казвам се Джанет Хичкок — нямам кръвна връзка с режисьора — и съм изпълнителен директор в „Парамаунт Пикчърс“.

Ако се окажеше, че този мъж е бил Мадок, само трябваше Тилрой да спомене за нея на доктора и той да се досети кой го следи. Затова се погрижи да не я опишат като безименна „красива актриса“ в прашно старо камаро. Тилрой веднага ще съобщи името Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Хичкок.

Той протегна ръка за поздрав.

— Ще ви се обадя утре — излъга тя. — Ще се уговорим за среща следобед.

Макар че този човек беше гротескно смешен и се мъчеше да я заблуди, макар и да беше шизофреник и сигурно — опасен луд. Мики го съжали и съжали, че го е излъгала. В очите му се четеше крайна нужда и мизерия. Беше по-скоро жалък, отколкото агресивен.

А света имаше прекалено много хора, които горяха от нетърпение да стелят по ранените. Тя не искаше да бъде от тях.

Глава 63

Къртис седи в паркирания флийтууд и гледа през стъклото. Пита се дали монахините биха рискували да карат водни ски при бурята, която се задава.

Беше пристигнал тук в Нънс Лейк в събота на обяд заедно със сестрите Спелкънфелтър. Те се настаниха в един къмпинг, който гледаше към езерото.

През последните двайсет и четири часа Къртис не е забелязал нито една монахиня по езерото или по брега. Това го разочарова, защото е виждал толкова много грижовни монахини по филмите — Ингрид Бергман! Одри Хепбърн! — но още не беше виждал истински след идването си на този свят.