Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 18

Той забавя скоростта си. Мъчи са да заглуши както стъпките си, така и учестеното си дишане. Кучето също забавя темпото си в бавен тръс, навежда глава и тихо минава отстрани на момчето. Прилича повече на котка, отколкото на куче.

Камионът е покрит с брезент. Когато доближава задната броня на машината, уплашено, че е изложено на габаритните светлини, момчето чува гласове. Говорят си мъже.

То внимателно надзърта към шофьорското място, но не вижда никого. Тогава се придвижва до местата на пътниците. Двама мъже са застанали до камиона с гръб към магистралата. Гледат към гората. Беглецът забелязва на лунната светлина две струи урина.

Не иска да ги излага на опасност. Ако остане тук, те може да са мъртви преди още да са успели да се облекчат. От друга страна, той никога няма да може да заблуди преследвачите си, ако продължи да бяга пеш.

Капакът отзад е затворен с два болта. Той тихо изважда единия, промъква се от другата страна, прави същото и с другия. Капакът покрива отвора само наполовина. Би могъл спокойно да го прескочи, без да усложнява нещата, но за четириногия му приятел бариерата е прекалено висока.

Прочело мислите на новия си господар, животното бързо скача в камиона и се приземява плавно и безшумно вътре.

Момчето се качва след ловкия си спътник и се озовава в покритата с брезент тъмнина. Затварянето на капака е трудна работа, но с малко повече усилие той успява. Връща на мястото им двата болта, докато мъжете отвън избухват в смях.

Магистрата зад камиона продължава да е безлюдна. Успоредните линии, които са жълти през деня, изглеждат бели, облени от сиянието на бледата луна. На момчето му идва натрапчивата мисъл, че приличат на две жици, по които ще дойде смъртта, и ужасът — димящ и съскащ, в един миг ще избухне.

„Хайде по-бързо — подканва той мъжете, сякаш само със силата на волята ще може да ги накара да тръгнат. — По-бързо“.

В тъмното пипнешком установява, че камионът е натоварен с много одеяла. Част от тях са сгънати и подредени отделно, а другите са сложени на бали и вързани със сезалови въжета. Дясната му ръка напипва гладка кожа, характерните извивки на седло.

Шофьорът и спътникът му се връщат в кабината. Първо се затваря едната врата, а после и другата.

След одеялата има още седла. Някои са гладки като първото, но други са покрити с богати украси. Момчето ги свързва с паради, изложения на коне и с родео. Гладките орнаменти, които са студени при пипане, сигурно са от сребро, тюркоаз, малахит, оникс.

Шофьорът сваля ръчната спирачка. Когато камионът отново излиза на магистралата, изпод колелата хвърчат ситни камъчета.

Камионът се отправя на югозапад. Две бели линии върху черния асфалт се вият изпод него, а електрическите и телефонните стълбове сякаш маршируват като войници към бойното поле отвъд хоризонта.

Сред купищата одеяла и седла, свити сред миризмата на филц, овча кожа и конски такъми — и сред успокояващия слабо доловим аромат на коне — са се сгушили момчето-сирак и бездомното куче. Те са обединени от мъчителна загуба и силен инстинкт за самосъхранение. Пътуват към непознати земи, към незнайно бъдеще.